Тъй решително повярвал Тома във Възкресението на Господа от мъртвите, когато попипал раните на Неговите ръце и раната в пречистите Му ребра: Ти си Господ мой и Бог мой!, тоест Ти Си Този, Който със силата на Своето Божество победи всеобщата смърт на падналия Адам и дарува възкресение на целия човешки род. Ти си победителят на ада. Ти отвори отново вратите на рая за падналия и възстановен от Тебе човешки род!

Така повярвал невярващият дотогава Тома. А ние сега така ли вярваме във възкръсналия Господ? Имаме ли доказателства, че наистина вярваме така? Усещаме ли в себе си божествените действия на нашия Спасител? Ето, ние не само подобно на Тома усещаме присъствието на нашия Спасител, но вкусваме Неговото пречисто Тяло и Кръв. И какво? Усещаме ли ние в това време Неговото Божество така, както го е усетил Тома? Викаме ли вътрешно в душата си в този момент, както извикал апостол Тома: Господ мой и Бог мой!, тоест виждам, че Ти, Господи и Боже мой, си в мен и аз в Теб; защото Ти сне от мен бремето на греховете, разруши оковите на греха и смъртта в мен, изцери моите душевни рани, чудно оживи моите душа и тяло, дарува ми божествен мир, дръзновение, светлина, сила и всяко благо.

Така Господ днес осезателно бива познат от всички, които наистина се причащават с Неговото пречисто Тяло и Кръв. Това е нашето блаженство, нашата радост, нашата сила! Ние не завиждаме на Тома, който попипал Господа след Неговото възкресение и така се уверил и целия свят уверил чрез своето блажено неверие във възкресението на нашия пресладък Господ. Ние самите непрестанно усещаме присъствието на Господа и Го виждаме със сърдечните си очи и винаги чувстваме, че Той е в нас.

Да даде Бог у всеки човек да има такава осезаема вяра! Да даде Бог всички ние да живеем и действаме според вярата и да обичаме Господа, както Отец ни възлюби, и да обичаме и един другиго, както Той е заповядал, и да спазваме Неговите заповеди. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева, Том 2-й, СПб., 1894.

Превод: прот. Божидар Главев