Как да станем по-добри, как да подобрим качествата на душата си? Целият земен живот на човека е даден именно за това.

„Човекът всякога иска да живее в удоволст­вия, но да живеем в удоволствие е свойствено на райското състояние, а от Рая ни е извел грехът” (св. Филарет Московски) и сега ние не мо­жем да живеем постоянно в удоволствие.

„Земният живот се дава на човека – пише схиархим. Йоан (Маслов) – не за наслаждения и светски удоволствия, а за труд по очистване­то на душата от страстите и за развитие на най-добрите качества на неговата богоподобна природа, предназначена за вечно блаженство. Това блажено състояние на душата трябва да възниква и възраства в човека още тук, във ви­димия свят, според мярата, в която се развива и укрепва в него богоугодният живот”. Но истин­ското негово блаженство и удоволствие, щастие и радост е в бъдещия, вечния живот, при усло­вие, че тук той върви по пътя на праведността. При това „всяко земно наслаждение е нищожно в сравнение с бъдещото наслаждение” (схиархим. Йоан Маслов).

Праведниците във вечния живот според св. Тихон Задонски „ще бъдат в такова блаженство, каквото не може езикът да изкаже, умът да си представи и сърцето да разбере”.

Как да се достигне до това вечно, истинско блаженство? Това трябва да е главният въпрос на живота за всеки човек на земята. Отговор на този въпрос дава православното учение за спа­сението (вж. например книгата на схиархим. Йоан Маслов „Святитель Тихон Задонский и его учение о спасении”).

Нашето щастие зависи от възпитаването на правилно отношение към удоволствията. Св. Филарет Московски учи: „Закона на на­шата съдба ни е открил Спасителят, когато е казал: където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. Съкровище Той нарекъл това, от което се пленява мисълта ни, към което с особена сила се стремим... Затова ние сами определяме нашата съдба, ние я носим в себе си, в нашето главно стремление. Ако нашето съкровище – предметът на господстващото в нас желание – се намира и остава на земята, в земните удоволствия, то тук на земята ще ос­тане и нашето сърце; а където е нашето сърце, там е нашият живот, там е нашият жребий; и затова той няма да се намери на небето. Нека изберем и да приготвим за себе си най-добрия жребий; да имаме такова разположение, че нашето съкровище да не би било на земята. Събирайте си съкровище на небето, там не­престанно пренасяйте вашите мисли, вашите желания, вашата любов; и там ще бъде вашето сърце, вашият живот, вашата радост, вашето блаженство”.

Светите отци формулират главното прави­ло, позволяващо на човека да е винаги доволен. За това според св. Теофан Затворник е необходимо „да възпитаме в сърцето си вкус към светите, духовните предмети, та то, намирайки се сред тях, да би се чувствало в своята среда, да би намирало в тях сладост и блажен­ство, а към всичко друго да би било равнодуш­но и да не би се стремило”.

Н. В. Маслов, „За истинните и измамните удоволствия”, превод: † Сливенски митрополит Йоаникий, София, 2018 г.