„Радвай се, благодатна! Господ е с тебе.”
Лука 1:28

Какво може да бъде по-радостно от вестта, която архангел Гавриил донесъл от небето на Дева Мария? Радвай се, благодатна – ти, която си изпълнена с Божията благодат, милост и любов; Господ отсега нататък ще бъде с тебе и в тебе; защото Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; и роденото от тебе чедо ще се нарече Син Божий, и ще пребъдва с теб и във Витлеем, и в Египет, и в Назарет, и в Йерусалим.

Останало още малко за доизказване: „и гледай, пренепорочна Девице, и ти да бъдеш с Него навсякъде, дори на Голгота, на която, когато ти Го видиш разпнат на кръста, меч – тежка скръб – ще порази душата ти”. Впрочем това предсказание за Спасителя било изречено от праведния старец Симеон в храма. Но тук или Бог не разпоредил на архангела да го възвести, или архангелът не знаел това, но му било разпоредено само да каже: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе.”

Тъй, братя, и голямата радост както земната, така и небесната, се достига само по пътя на голямата скръб. А защо? Защото по пътя на живота между прекрасните цветове грехът е посял тръни и бодили. И на кой най-вече подобавало да се радва, ако не на Пренепорочната, изпълнена с благодат и милост Майка Божия, за която сега се радва цялата твар – ангелският събор и човешкият род! Само че докато възлезе на небето, докато встъпи в райските селения, тя проляла море от сълзи, гледайки тежките страдания и смърт на своя възлюбен Син.

Напразно светът се самозатрупва със земни блага, напразно измисля различни празненства и увеселения за своя радост. Хората обаче не ще намерят по своя житейски път място, което да не е осеяно с тръни и бодили, което да не е донесло скърби, което да не е оросено със сълзи. Ако светата и Пренепорочна Дева Мария, която била винаги с Бога и Той с нея, не могла да не вкуси чашата на горчивите скърби; ако Самият Бог и единороден Син Божий изпил най-горчивата чаша на смъртта, то напразно човеците търсят на земята чиста радост. Ако безгрешни и свети люде трябвало да поемат по пътя на скърбите и страданията и да възлязат на небето само по стълбата на кръста, то грешният свят, затънал в греха, по какви други пътища мисли да стигне до вратите на рая?!

Всички други пътища водят в глъбините на ада. „Блажени бедните духом, блажени плачещите, блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно”, е казал Господ. Защо не казал: блажени богатите, блажени онези, които си издигнали белокаменни дворци, които насъбрали за себе си пари и всякакви блага за много години? Тези, които прекарват живота си в разкош и веселие; тези, които чрез своето скъперничество морят с глад и студ нищите и ги затварят в тъмници заради дългове. Ала напротив, Господ за такива щастливци от този свят предрича само скърби и то не временни, а вечни.

Не е ли тогава по-добре да изпием на земята чашата на мимолетните скърби? Още повече че всичко най-горчиво на земята сътворено от греха изпил до дъно Сам нашият Господ Иисус Христос.

Християнино, върви след Христа, но не върви след света. Вземи със себе си кръста на скърбите и върви след Господа: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.”

Ще тръгнем! Ще тръгнем след Тебе, Господи, и ще умрем с Тебе, ако само го поискаш от нас. Ти Сам Си казал: „Дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител.” С Теб не е страшно да бъдем и в живота, и в смъртта, и в ада.

Майко Божия, дарувай ни утешението да бъдем причастници на твоите скърби и радости! Амин.

Протоиерей Василий Бандаков, Простыя и краткия поучения, Том 4, Ростов на Дон, 1880.

Превод: прот. Божидар Главев