Духовните наставници на Софроний (Сахаров)

Николай Александрович Бердяев
(1874–1948)

Втори наставник на Сергей Сахаров през годините на учението в Парижкия богословски институт станал още един известен еретичестващ философ, до чиито трудове не бива да се докосва нито един православен човек. Писанията на Бердяев свидетелстват за изключително дълбоката прелест, в която се намирал той и за неговото пълно неразбиране на Православието, на истинския духовен живот и аскетиката.

Бердяев отричал самобитността, неизменяемостта, всемогъществото, всеведението, промисъла и много други свойства на Бога, кощунствено твърдейки, че „Бог притежава по-малко власт от един полицай, войник или банкер. Той не управлява този свят. Този свят се управлява от княза на мира сего” (Бердяев Н. Самопознание. С. 206).

Бердяев подлагал на съмнение самото съществуване на Иисус Христос. Не приемайки нито Божественото откровение, нито християнството, нито Христовата Църква, Бердяев очаквал новото „истинско” откровение на „Светия Дух” и си създал своя собствена религия и църква. Философията на Бердяев има ярко изразен демоничен характер (Васильев Н.В. Наша вера. С. 177–183).

Ще приведем още няколко красноречиви изказвания на този „духовен наставник” на архим. Софроний. „Смятах, че Маркс е гениален човек, така смятам и сега”, „Аз високо почитам Лев Толстой”, „Особено силно почитание изпитвам към свети Франциск (Асизки), когото смятам за най-великото явление в историята на християнството”. „Никога не съм обичал монасите… Също така никога не съм харесвал църковно-славянския език”; „Повече от всичко се отвращавам от книгите на епископ Теофан Затворник…” (Васильев Н.В. Наша вера. С. 179–180).

И какво духовно наследство е могъл да придобие Сергей Сахаров от такива духовни учители? С какъв дух се е самоизпълнил преди заминаването си на Атон?

Чедата на архим. Софроний пишат за неговото общуване със С. Булгаков и Н. Бердяев като за нещо забележително, явно надявайки се да заблудят слабо въцърковените люде и да ги приучат да четат еретически книги, подготвяйки ги за приемането на еретични идеи, посредством които те да навредят на душата си. Нито в една от своите книги архим. Софроний не се кае за това, че е общувал с такива явни врагове на Бога и кощунници. В този дух той възпитал и своите последователи, които не се притесняват да дават възторжени оценки на модернистите и богоборците, разрушаващи Православието отвътре. Но православният човек трябва добре да си дава сметка колко страшно е да се четат еретически антихристиянски книги.

Например в книгата на бл. Иоан Мосх „Духовни полета” е описан един случай, когато Божията Майка отказала да влезе в килията на авва Кириак, свят подвижник, който без да знае държал у себе си книга, в която имало две слова на еретика Несторий^[1] (между другото също възхваляван от Сергий Булгаков).

Накратко при формирането на възгледите на о. Софроний през доатонския период на неговия живот оказали влияние три източника:

1) авангардното изкуство;

2) източният окултизъм;

3) еретическите учения на С. Булгаков, Н. Бердяев и други подобни „богослови” и философи от Парижкия богословски институт – хора, които разрушавали Православието отвътре.

Заразен от тази отровна духовност, Софроний се отправил на Атон.

<< предишна || следваща>>

Благодатный огонь

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Удивителното видение на авва Кириак от лаврата Каламон за двете книги на нечестивия Несторий // Иоанн Мосх. Луг духовный («Синайский патерик» или «Лимонарь») – тук.