В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Скъпи мои, чеда Божии, деца на Светата Православна Църква! Днес е особен ден – Тържество на Православието, денят на тържеството на Светата Православна Съборна и Апостолска Църква, Тържествуващата небесна Църква и войнстващата земна Църква. И това е ден на радост за въплъщението на Божия Син заради пълнотата на Божеството в Неговото тяло – Църквата Христова. А Негово тяло са всички онези, които са се подвизавали и се подвизават, живеейки във вярата и в истината, в лоното на Църквата.

Това са всички, като се започне от светите апостоли – учителите на Църквата, нейните патриарси, светители, свети отци и Божия народ – миряните, държащи истините на вярата, живели с тях и живеещи с тях и сега. Това сме всички ние, които сме се събрали след Първата седмица на постните подвизи в църквата, облечени сега в бялата одежда на оправданието, вкусили божествения живот, съединявайки се в Господа в Тайнството Свето Причащение.

Ние с вас чухме днес в евангелското четиво високата оценка и похвала от изпитващия сърцата Господ към апостол Натанаил: „Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство” (Иоан 1:47). И това е похвала за християните, това е похвала за тази Църква, за която Господ казал: ето Църква, в която няма лукавство, няма суетни човешки измислици, която цялата е истинна в своето цяло учение, в тайнствата, богослужението, управлението и цялото си устройство.

Именно тази Църква според думите на апостол Павел е „стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15), това е славната Църква, в която няма никаква сквернота или порок. С цената само на какви подвизи, на какви борби с враговете на истината, на колко ревност до смърт от страна на ревнителите на чистотата и светостта на вярата и Църквата е съхранено и предадено нам Православието!

Днес ние виждаме земната Църква угнетена и потисната от множество беди и скърби (а това е почти постоянно състояние на Православната Църква още от основаването й), и си казваме: има ли за какво да се радваме? Но знайте, скъпи мои, Тържеството на Православието в Църквата ще се празнува винаги, защото това е тържество не заради видимата слава на Православието, а заради единственото нещо, което дава живот на света и което сега не могат да отнемат никакви външни беди и никакви врагове – това е тържеството на Божествената любов към света и на вечния живот на спасените от света в тази любов и чрез тази любов.

А за нас, за всеки от нас остава само частният въпрос – ще бъдем ли ние с вас участници в тази Божествена любов? Ще съхраним ли за себе си и за своето потомство това, което ни е дал Самият Христос и което са предали в чистота Неговите верни последователи в Църквата.

Нека помним, че за да бъдем ние с вас истинно православни, трябва да имаме живо и постоянно общение с Православната Църква в нейните молитви, учение, тайнства, трябва да познаваме своята вяра, да я изучаваме, да се проникваме от нея и да живеем духом, като се ръководим от нейните правила и устави. А най-вече е нужно постоянно да възстановяваме у себе си чрез дълбоко покаяние образа на истинно православния християнин по примера на светите Божии люде живели във всички времена.

За пръв път Тържеството на Православието било установено, когато Църквата в борбата с иконоборството защитила своето право и дълг да се извършва поклонение на иконите на Христос, Божията Майка и светиите, и по този начин защитила истината на Боговъплъщението. А сега Църквата продължава да празнува и ще празнува до края на света явяването в света на образи на Живия Бог. Защото и сега Бог открива Себе Си в хора, придобили и явяващи това безценно съкровище, този единствен бисер, по-скъп от целия свят – богоподобието на човека и светостта на живота.

Нека се помолим сега, скъпи мои, на тези, които със своята святост са осветявали и осветяват нашия път към истината!

Нека се помолим за тези, които със своите трудове и лишения, съхраняват и в наши дни верността към Божията истина!

Нека помолим Господ, щото и ние да не бъдем чужди на тази вярност и тези трудове! Амин.

Слово из вечности, Симферополь, 2013.

Превод: прот. Божидар Главев