За важността на поста

След кончината на светия и равноапостолен цар Константин Велики, който, както е известно, прекратил всички гонения срещу християните и възвел заедно със себе си вярата в Разпнатия Иисус на престола на кесарите, на същия престол на Римската империя след време седнал един от неговите роднини - Юлиан. Колкото блаженият Константин бил избран съсъд на благодатта, толкова нещастният Юлиан се оказал явен съсъд на погибелта и отстъпничеството.

Едно от първите неща, които направил през времето на мрачното си царуване, било, че отхвърлил Христос и евангелието и се обърнал към низвергнатите езически идоли. Явно гонение срещу християните той не предприел, но не поради жалост, а защото не бил уверен, че ще успее. Вместо това веднага наченал злохитростно и тайно гонение.

Богоотстъпникът ту лишавал християните от високи длъжности с мотива, че те били несъвместими с християнското смирение, ту ги лишавал от имущество, защото това било несъвместимо с евангелската нищета, ту им забранявал да се усъвършенстват в науките под предлог, че всичко нужно за християните се съдържа в евангелието, ту освобождавал еретици от заточение, за да може чрез техните козни да сее смут в Христовата църква.

Освен това Юлиан измислил и следната хитрост, свързана с християнската Четиридесетница – Великия пост. Знаейки в каква чистота и въздържание я прекарват християните, богоотстъпникът извикал градоначалника на Константинопол и му заповядал тайно да изземе от пазарите всички обикновени хранителни продукти и да ги замени с такива, които са били принасяни в жертва на идолите, поради което се смятали за осквернени от християните. Тъй като никой не знаел за този замисъл, хиляди вярващи навярно биха се осквернили с вкусването на поръсени с идоложертвена кръв храни, както заповядал Юлиан. Това би ги накарало да съжаляват цял живот, а за Юлиан, или по-точно за сатаната, това би било повод за огромна радост и ликуване. Този отстъпник при успех на замисъла, разбира се, не би пропуснал да разгласи шумно навсякъде, че последователите на Иисус Назарянина (така той наричал Господа) яли идоложертвено по време на самия пост.

Ала Този, Който като зеница на око пази душите на простите и смирените и винаги посрамява изкусните в коварството, и сега не позволил да се осъществи вражеският замисъл. Посред нощ, но не на сън, а наяве пред тогавашния епископ на Константинопол се явил светозарен воин, който му казал незабавно да събере своето духовно стадо, давайки му да разбере каква опасност ги грози. Епископът трябвало да нареди на всички да не купуват нищо през следващите дни от пазарите.

„Но с какво ще се хранят толкова време толкова много хора, защото мнозина нямат у дома си нищо за ядене?” – „С коливо, тоест с варена пшеница”, отвърнал явилият се, „а такава ти ще намериш у някои от вярващите и трябва да раздадеш на всички”. „А кой си ти, който знаеш всичко и така се грижиш за своите братя?” – попитал епископът. – „Аз съм Христовият мъченик Теодор”, отговорил явилият се, тоест това бил онзи свят Христов подвижник, който, бидейки воин, преди много години през царуването на Максимиан, претърпял множество ужасни мъчения за името Христово и така след своята мъченическа смърт заслужил да бъде почитан в Църквата като великомъченик.

Архиереят незабавно изпълнил разпореденото свише и константинополските християни били опазени от осквернение, а злочестивият Юлиан, виждайки, че замисълът му не успял, заповядал да се върне предишното положение на пазара.

Да благодарим на Господа Иисуса, Който никога не оставя без помощ Своите верни раби и Който посрамя безумните противници на евангелието и Светата Църква! Да прославим светия великомъченик, който отклонил със своето чудесно явяване изкушението и скръбта от константинополската църква. А освен това и да извлечем поука за самите себе си.

Каква е тази поука? Това, че спазването на светия пост е изключително важно. Защото ако постът би могъл да бъде пренебрегван като нещо безразлично и незначително, то с него не биха се занимавали на небето и светият великомъченик не би напуснал светите обители на небесния Отец, за да посочи на земните си братя начин, по който да избегнат нарушаването на поста. Такива явявания на светии в нашия свят се случват само по особено важни причини. И как след това някои дръзват да мислят и говорят, че е все едно дали постиш или не постиш!

Не, да постиш, означава да си смирен и послушен син на Светата Църква. А да не постиш - значи, че си заразен със свободомислие, самоволие и надменност. Да постиш, означава да обуздаваш своята чувственост, да владееш своите пожелания, а да не постиш - значи да бъдеш роб на плътта и в плен на стомаха. Да постиш, означава да се трудиш за спасението на душата си, да търсиш освобождаването на духа от оковите на страстите, да се стремиш да следваш ангелите; а да не постиш - значи да се уподобяваш на безсловесните, които не знаят що е пост, да си хладен към молитвата и към очистването на душата си от похотите. Да постиш, значи да се каеш за греховете си, да презираш светските утехи, да се подготвяш за вечността; а да не постиш, означава да си затънал в земното, да се предаваш на тленното и да вървиш по широкия път, водещ към погибел.

Който може да се въздържа от забранена по време на пост храна и не се въздържа, той греши срещу Църквата и срещу себе си, защото постът е установен за нас, тъй като той е едно от най-мощните средства за обуздаване на нашата чувственост, поради чието преобладаване в нас погива всичко чисто и свято.

Ако след всичко това лукавата плът се доближи до теб с предложението под някакъв предлог да изоставиш светия пост, спомни си свети Теодор и чудото извършено от него и й кажи: иди и изпроси разрешение от великомъченика, защото без неговото разрешение аз не мога да наруша светия пост. Амин.

Протоиерей Григорий Дьяченко, Полный годичный круг кратких поучений, составленных на каждый день года.

Превод: прот. Божидар Главев