Чудото на египетския старец Давид
„Такъв обичай имаше в скита.”
Авва Теодор Киликиянин ни разказа следното: "Когато още се намирах в скита, там имаше един старец на име Давид. Един път той отишъл да жъне с други монаси. Такъв обичай имаше в скита – да ходят по селата да жънат. Отишъл и старецът и се условил за наднична заплата при един земеделец.
Веднъж около шест часа настанал силен пек и старецът, като прекратил работа, отишъл в някаква колиба и приседнал там. Дошъл земеделецът и като го видял в колибата, му казал с гняв:
– Защо не жънеш, старико? Или си забравил, че ти плащам пари?
– Ти си прав. Но настъпи силна жега и пшеничните зърна падат от класовете на земята. Аз ще почакам малко, докато премине жегата, за да не претърпиш загуба.
– Я отивай да жънеш, па макар и всичко да изгори!...
– Ти наистина ли искаш всичко да изгори?
– Да, нали ти казах – отговорил земеделецът.
Старецът се надигнал, и ето, нивата се запалила. Тогава изплашеният земеделец се затичал на другия край, дето жънели другите монаси, и започнал да ги умолява да отидат да увещаят стареца да се помоли и да угаси пламъка. Те дошли и паднали в нозете му.
– Та нали той сам пожела това? – казал старецът.
Но монасите го умолявали. Той отишъл и като застанал между горящата и негорящата част на нивата, възнесъл молитва и веднага огънят угаснал и всичко останало оцеляло.
Бележки. Авва Теодор вероятно е същият, когото благочестивите пътешественици видели в Теренут.
Който е запознат с африканския пек, той ще разбере жестокосърдието на стопанина.
Пожарът на нивата е дело на Божията милост, вразумяваща човека. Жестокосърдието на земеделеца, който не послушал разумните думи на стареца, било толкова голямо, че имало нужда от по-чувствително вразумяване.
Блажени Иоан Мосх, Духовни полета (Луг Духовен, Лимонар или Синайски патерик). София, СИ, 1993.