„Вседържителю Господи, зная какво могат сълзите: Езекия от смъртните двери върнаха, грешницата от многолетните съгрешения избавиха, митаря повече от фарисея оправдаха, затова се моля: към тях ме причисли и ме помилуй!”
Велика вечерня, Слава на Господи воззвах, гл. 8

Двама човека дошли в Божия храм: единият на вид в нищо не бил грешен: щедро раздавал милостиня, спазвал строг пост, често се молел на Бога; другият пък външно нямал никакви добродетели: не спазвал постите, не почитал празниците, не раздавал милостиня и освен това бил известен на всички грабител. Първият бил фарисей, а вторият – митар.

Фарисеите били хора набожни, а митарите – безбожници и грабители – събирачи на данъци. Фарисеят бил в по-изгодно положение – имал похвалите на всички хора и видимо имал право да се надява на Божията милост, а митарят получавал от хората само презрение. И все пак фарисеят си отишъл у дома осъден от Бога, а митарят – оправдан. Кое в делата и думите на фарисея се оказало грешно пред Божиите очи и за какво е оправдан митарят?

Това, което погубило фарисея било гордостта и осъждането на ближния. А митарят пък бил оправдан за едното само смирение. Но нима, ще попитате, фарисеят не знаел, че ангелът заради гордостта бил свален от небето и навеки загубил небесния рай? Нима не знаел, че и нашите прародители заради същата тази гордост загубили земния рай, като повярвали на змията, че след като вкусят от забранения плод ще станат като богове? На фарисея тези примери му били известни, но кое го заслепило? Гордостта съединена с осъждането на ближния.

Постът, милостинята и молитвата имат огромна цена в Божиите очи, но само когато се извършват с дълбоко смирение. В противен случай те ще бъдат само фалшиви монети и изкуствени цветя без аромат. Гордостта помрачава, принизява, осквернява и опорочава и най-големите човешки добродетели. Вижте как и самият Бог изкупва и дава платка за гордостта на нашите прародители. С дълбоко смирение, самопринизяване и кротост Той приема образ на раб, умива нозете на Своите ученици и на предателя Иуда и остава послушен на небесния Отец дори до смърт – смърт кръстна. Той преломена тръст не пречупил и тлеещ лен не угасил, бил по-смирен и по-кротък от всички човешки синове.

Когато митарят дошъл в Божията църква, той или бил поразен от Божието величие, или бил притиснат от тежестта на своите грехове и страха от Божия съд, или Божията благодат докоснала сърцето му. Митарят застанал близо до прага на храма и не смеейки да подигне очи към небето, започнал да се бие в гърди, да плаче за греховете си пред Бога, да ридае на висок глас, и това дълбоко смирение му открило райските двери.

Не се гордей и ти, християнино, със своите молитви, милостини и пости. Христос иска да види у теб съкрушено и смирено сърце, кротък дух и макар да си голям грешник – смирение. Едното само смирение ще те спаси, ако при това изоставиш завинаги тежките си грехове. Не се бой, макар да си в най-окаяно състояние, макар вече да си застанал на ръба на адската пропаст, макар да си презиран от целия свят, само се смири пред Бога, измоли от Бога сълзи и умиление, оплаквай своите грехове тайно и явно, не се срамувай от хората и ще получиш спасение. Смирението дава големи криле на грешника и издига крепка стълбица към небесата. А гордостта низвежда човека в дълбините на ада. Дори да имаш ангелски добродетели, дори да си овладял всичката земна мъдрост, дори бидейки богат, да си застроил целия свят с храмове и сиропиталища, ако обаче не се смириш пред Бога, ако не убиеш у себе си древната змия – гордостта, не ще получиш спасение.

„Господи, дай ми добра мисъл. Господи, дай ми сълзи и умиление и да помня смъртта. Господи, дай ми да мисля за изповядване на моите грехове. Господи, дай ми смирение и кротост и насади в мене корена на доброто и в сърцето ми страх Божий”. Амин.

Простые краткие поучения, Том 1, Москва, 1899.

Превод: прот. Божидар Главев