Кому е достъпно истинното удоволствие
„Наслаждението се състои в това да чувстваш доволство” (св. Йоан Златоуст). Който разбере това, той ще търси такива качества на душата, които в различните житейски обстоятелства позволяват да се запази това чувство. „Кому е достъпно удоволствието – пита св. Йоан Златоуст. – На тези, които така устройват душата си, че да нямат поводи за недоволство”. Ето защо е важно да имаме добри качества на душата.
„Ако имаш смирение – пише схиархим. Йоан (Маслов) – винаги ще си доволен от своето положение”. „Търпението – продължава той – дава възможност да запазим в себе си мира даже в най-тежките житейски обстоятелства... Търпеливото понасяне на изпитанията довежда до това, че те престават да безпокоят душата, така тя се избавя от недоволство”. „Търпеливата душа е винаги в покой” (св. Тихон Задонски).
Послушният получава удоволствие от подчинението. „Всеки, който е предал себе си в послушание на отците, има безпечалност и спокойствие” (авва Доротей).
Кроткия нищо не може да раздразни, а когато го обиждат, той не се гневи.
Вярата не бива без радост. Който има жива вяра, той има и духовна радост.
Надеждата ободрява духа в най-трудните обстоятелства и не позволява да се изгуби вътрешната радост.
Благодарността е радостно чувстване на Божията благост. „Който приема всичко с благодарност, той има мир в душата”, казва и св. Тихон Задонски.
Милосърдието, добротворството услаждат сърцето на човека. Така „след всяко дело на любовта и християнското милосърдие следва услаждане на сърцето от Светия Дух, за Когото не може да има и понятие човек, който е предаден на плътските удоволствия” (схиархим. Йоан Маслов). Св. Филарет Московски също пише: „Има едно специално удоволствие – удоволствието да се прави добро”. „Всяко добро се възнаграждава вътрешно – потвърждава и св. Йоан Кронщадски – то се съпровожда от мир, радост и простор в сърцето”.
Любовта към Бога и ближния „дава на човека блаженство и в земния живот, и в бъдещия”, пише св. Тихон Задонски. Тази любов, по неговите думи, „отнема от нас всяко неблагополучие и ни дава всякакво благополучие, изпълнено с радост и сладост”. И пак: „Любовта към Бога не може да бъде без радост. Когото обичаме, заради него се и радваме”. И накрая, важно е да помним, че „да се обича е блаженство, а да се ненавижда е мъка” (св. Игнатий Брянчанинов). „Какво блаженство е –възкликва св. Йоан Кронщадски – да обичаш врага си и да му правиш добро”.
Покаянието е необходимо за получаването на удоволствие, тъй като „истинското щастие по думите на схиархим. Йоан (Маслов) удовлетворението на духа, започва едва тогава, когато чрез истинно покаяние човек се очисти от греховните пороци и започне да прекарва живота си така, както го учи Светата Православна Църква”.
Способността да се наслаждаваме и да бъдем доволни зависи преди всичко от добрите качества на душата, от нейното правилно устроение, а не от външните обстоятелства.
Затова и „колкото по-простосърдечен и добър е човек, толкова е вътрешно по-щастлив, а колкото е по-лукав, зъл и себелюбив, толкова е по-нещастен; колкото са по-силни в него вярата и любовта – толкова по-блажен е, а колкото са по-слаби – толкова е по-нещастен; така че маловерните, безверните и човеконенавистниците са най-нещастните хора” (св. Йоан Кронщадски).
Н. В. Маслов, „За истинните и измамните удоволствия”, превод: † Сливенски митрополит Йоаникий, София, 2018 г.