„Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото” (Лука 19:10).

Възлюбени братя! Тези изпълнени с милосърдие слова, които днес чуваме в Евангелието, са казани от въчовечилия се Бог за грешник, който по силата на праведния съд трябвало да се нарече погинал, но бива изтръгнат от гибелта чрез силата и благодатта на изкуплението и вписан в числото на спасените.

Грешникът Закхей бил митар и началник на митарите. Той имал голямо богатство, както се споменава в Евангелието, като по този начин се намеква за средствата, с които било придобито.

Митари се наричали събирачите на данъци. Съблазнително нещо са парите! Блясъкът на златото и среброто очарова очите на адамовите потомци, заразени с греховност и там, където се въртят парите, много трудно могат да се избегнат злоупотреби. Повечето митари се поддавали на корупция. А когато привързаността към богатството се превърне в страст, то подбужда обладания към всякакво насилие и угнетяване на ближните. Тогава в помощ на тази страст идват лукавството и лицемерието. От тяхното съединение се поражда склонност към придирчивост, маскирана като желание за строго изпълнение на закона до най-малки подробности – желание, изобретяващо виновност за невинните, опитващо се да придаде на такова поведение образ на справедливост, изливаща се във вид на притеснения и жестокости извършвани над ближните. Поради този свой характер митарите били страшилища за народа и предмет на презрение за нравствените люде.

Закхей бил началник на митарите и неговите злоупотреби били с по-големи размери от тези на неговите подчинени. Не без причина е споменато, че бил богат. Той се обогатил чрез неправди; негов грях била привързаността към богатството; негов душевен недъг било користолюбието и произтичащото от него немилосърдие и несъстрадателност към хората. По силата на тежките си съгрешения и настроението на своята душа Закхей трябвало да бъде причислен към погиналите. Той бил признат за такъв не от лекомисления и често погрешен човешки съд: такова определение за него произнесъл Бог. Закхей закоравял в греха, трупайки богатството си чрез злоупотреби, което налагало това задълго да бъде постоянен образ на действие за него.

Причината за греховния живот на Закхей се състои в това, което и днес е причина за греховния живот на мнозина: в постоянното следване на общоприетото и обичайно поведение или в непознаването или съвсем повърхностното познаване на Божия Закон. Обикновено митарите страдали от порока на користолюбието и от него страдал и Закхей. По-голямата част от населението на Иудея по времето на Христа било заето почти само със своето земно благополучие, хората се стремели към веществено развитие и земно преуспяване. Божият Закон се изучавал само по буква; богослужението се извършвало само за да се удовлетворят обредните изисквания; добродетелите се вършели повърхностно, хладно и най-вече с цел да се спечели общественото мнение. С това се задоволявал и Закхей. Живеел като всички. И днес често чуваме: „Живея, както живеят всички”.

Напразно оправдание и измамно самоутешение! Друго възвестява и завещава Словото Божие: „Влезте, е казано, през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират” (Мат. 7:13-14). Тесните врата – това е внимателното и из основи изучаване на Божия Закон и в Писанията и в живота; тесният път е деятелност изцяло съобразена с евангелските заповеди.

В това време, когато Закхей водил живот според обичаите на враждебния на Бога свят и устроил за себе си, според мнението на този свят, положение, обезпечено и нелишено от блясък, а в духовно отношение се явявал погинал грешник вече обречен на вечна мъка в тъмниците на ада, в същото това време Спасителят на света извършвал Своето странстване по земята сред дела на дванадесетте израилеви колена. У Закхей се разгоряло желанието да види Господа и той доказал искреността на своето желание с действията си. Неговото желание било прието от сърцеведеца Бог и Господ благоволи да посети дома на Закхей. Радост обзела грешника, когато той видял дошлия до него Господ и греховете на грешника станали омерзителни за него, като сърцето му се отвърнало от привързаността към плодовете на греховния живот и тленното богатство.

Заставайки пред сърцеведеца Господ, Закхей казал: „Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно” (Лука 19:8). В това обещание се заключават осъзнаване на греха, покаяние и изправление съединено с велико себеотрицание. Закхей признава своето користолюбие и решава да заглади греха си и угнетяването на ближните с обилно овъзмездяване. Закхей признава користолюбието си и решава да се очисти, да освети своето имущество и своето сърце с обилно раздаване на милостиня.

Покаянието на Закхей незабавно бива прието от Господа. За този грешник, който преди няколко минути принадлежеше към числото на отхвърлените и погиналите, Господ възвестява: „Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама” (Лука 19:9). Закхей бил авраамов потомък по плът, но според Божия съд само посредством добродетелите става син на Авраам. Под дом може да разбираме душата на Закхей, в която спасението влязло вследствие на покаянието, което очистило душата от греха. Тази дума на Господа може да се отнесе и към семейството на Закхей, което по примера на своя глава с подобно на неговото себеотрицание, както това често се случва, встъпило в истинното Богопознание и богоугодното житие.

Всички, които видели, че Господ посетил дома на Закхей, възроптали смятайки, че за Господ е неприлично и унизително да посещава такъв грешник, какъвто според общественото мнение бил Закхей. Непонятно е било и остава непонятно за плътските умове тайнството на изкуплението, което с еднаква сила и успех лекува всички човешки грехове, и големите, и малките, извлича грешниците от всяка гибелна пропаст, колкото и дълбока да е тя. За това изумително действие то изисква от човека вяра в Изкупителя и искрено покаяние. Роптаели роптаещите, защото не разбирали; не разбирали, защото пред очите им се извършвало дело Божие, непостижимо за човешкия разум, когато не е озарен от благодатта.

Обяснявайки непостижимото и разкривайки необятната сила на изкуплението, Господ казал: „Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото”. Бог, приемайки върху Себе си човешката природа, без да е призован за това от човеците, Сам по Своята неизказана благост дошъл да подири и спаси човешкия род, който погинал поради отчуждаването и отдалечаването от Бога, дошъл да подири и спаси всеки човек, повлечен към гибелта от греха, стига този човек да не отхвърли търсещия го и желаещ да го спаси Бог.

Светото Евангелие може да се оприличи на огледало. Всеки от нас, ако поиска, ще види в него състоянието на своята душа и тази всемогъща изцеряваща сила, която ни се предлага от всемогъщия лекар Бог. Бог Син нарича Себе си Син Човешки, защото Той приел върху Себе си човешката природа и живял сред човеците като външно с нищо не се отличавал от тях. Това е вследствие на безкрайната Божествена любов и неизказаното Божествено смирение. Синът Човешки имал правото да прости всички грехове на човеците, тъй като принесъл Себе си - всесъвършения Бог, като изкупителна жертва за човечеството и унищожил всички човешки грехове, и големите и малките, чрез необятното и безмерно величие на изкупителната цена. Съдът на Сина Човешки над човеците, както виждаме в Евангелието се различава от този на другите човеци, съдещи за ближните си, изхождайки от собствената си отхвърлена от Бога и повредена от греха праведност. Всички грешници, които приели изкуплението посредством покаянието и вярата, Спасителят оправдал, макар човеците да ги осъждали и обратното – всички, които отхвърлили изкуплението, отхвърляйки покаянието и вярата, осъдил, макар човеците да ги смятали за праведни и достойни за уважение и награди.

В евангелското огледало днес ние видяхме грешника увлечен от своето страстно користолюбие, робуващ на тази страст, налагайки прекомерни и непосилни данъци и по най-разнообразни начини обиждащ ближните си; видяхме този грешник, осъден от човеците, оправдан от Бога заради неговата вяра и истинско покаяние. Утешително и ободряващо зрелище! И досега Спасителят според Своето неотменно обещание пребивава между нас; досега Той лекува душите, изпонаранени от греховете; и досега не е преминало Неговото Божествено определение: Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото. Амин.

Святитель Игнатий Брянчанинов, Том 4, Аскетическая проповедь.

Превод: прот. Божидар Главев