Едни от помислите са прости, а други - сложни.

Прости­те са безстрастни, а сложните - страстни. Те са съчетани от страсти и помисли. При това може да се види, че много от простите помисли следват сложните, когато започваме да се приближава­ме към съгрешаване с мислите.

Да вземем за пример златото. В паметта на някого идва страстният помисъл за златото и той мис­лено се устремява да го открадне; и ето че той вече извършва в ума си грях. След подсещането за златото е последвал помисъ­лът за кесията, сандъка, килера и пр. Тук помисълът за златото е бил сложен, защото е бил съединен със страстта. А за кесията и сандъка или нещо друго - прост, защото умът не е имал страст към тях.

Същото става и с всеки друг помисъл: с помисъла на тщеславието, с помисъла за жена и т. н., защото не всички помис­ли, които следват след страстния също са страстни, както посо­чихме в примера. От това можем да разберем кои помисли са страстни и кои не.

Наставления за духовен живот, (преп Максим Изповедник и преп. Симеон Нови Богослов), Съставител и преводач Сливенски митрополит †Йоаникий, СИ, 2001 г., Слово 76, Деят. и Богосл. глави, 26.