Приветствам всички тук с Новата Година! Поздравявам ви с радостите, които дано Господ ни изпрати през настъпващата година. Поздравявам ви и със скърбите, които неизбежно ще ни посетят и през тази година – може би днес, може би утре или в скоро време.

Впрочем не се смущавайте и не се бойте от скърбите. Скърбите и радостите са тясно свързани едни с други. Това ви се струва странно, но спомнете си думите на Спасителя: „Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света” (Иоан 16:21). Денят сменява нощта и нощта сменява деня, след слънце идва дъжд и след дъжд – слънце; тъй и скърбите и радостите следват една подир друга.

Апостол Павел произнесъл страховити слова към онези, които не търпят от Бога никакво наказание: ако оставате без наказание, вие сте незаконни деца. Не бива да униваме, нека униват онези, които не вярват в Бога; за тях, разбира се, скръбта е тежка, тъй като те нямат нищо освен земните удоволствия. Но вярващите не бива да униват, защото благодарение на скърбите те по право получават синовство, без което не можем да влезем в Царството Небесно.

„Отроците, възпитани в благочестие, пренебрегнаха нечестивото повеление, не се уплашиха от огненото наказание, но стоейки посред пламъците, пееха: „Благословен си, Боже на отците ни!” (Ирмос от канона на Рождество Христово, глас 1, песен 7)

Скърбите са огнено назидание или изпитание, но не трябва да се боим от тях, а подобно на светите отроци да възпяваме Бога в скърбите, като вярваме, че те се изпращат за нашето спасение.

Да спаси всички нас Господ и да ни въведе в Царството на Незалязващата Светлина! Амин.

Произнесено след Литургията на 1 януари, 1913 г.

Преподобный Варсонофий Оптинский, Духовное наследие, М, 2004.

Превод: прот. Божидар Главев