Мормонството или, както самите мормони, го наричат “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни” е политеистична, окултна религиозна общност, разпространена основно в САЩ и страните от Латинска Америка.

Оцеляването й от основаването преди 180 години досега, се дължи на привлекателната за американците мормонска теза, че Христос е посещавал Америка и тя е “богоизбрана”, на стриктно събирания “десятък”, изключително високата раждаемост и конформизма на предводителите на сектата по отношение на американския политически елит. Целта на настоящата статия е читателят да се запознае с малко известни и укривани факти по отношение на тази считана от мнозина за опасна религиозна група.

Печалната история на мормонизма започва с раждането на мормонския “пророк” Джоузеф Смит на 23 декември 1805 г. в Шарон щата Вермонт, САЩ в бедно и многодетно семейство, известно в района с редовното си търсене на съкровища и леността си. Малкият Джоузеф от ранно детство придружава баща си и братята си в търсенето на злато и скрити под земята съкровища.

С течение на времето момчето развива необичайна, дори за възрастта си, фантазия, комбинирана с интерес към всичко окултно. Когато е на 7 години то, както и останалите членове на семейство Смит, се разболява от тиф. Болестта скоро отминава, оставяйки следа само при Джоузеф - налага се операция на крака. Фактът, че бъдещият основател на мормонството отказва да отпие малко алкохол като обезболяващо и до днес е обект на възхищение и безброй хвалби от страна на редовите сектанти. Те обаче премълчават факта, че в зряла възраст, по думите и на много свидетели-мормони, Смит редовно употребява алкохол и никотин, независимо че поучава последователите си да се въздържат напълно от тях.

Не след дълго, според самия Джоузеф Смит, той получава фаталното първо видение. Дълги десетилетия, дори в официалните мормонски източници, липсва единодушие за неговия характер. Тоталното объркване идва от противоречията на самия “пророк” - в едно изказване твърди, че му се явил Христос, а в друго - “ангел” на име Нефи; в трето пък ангел на име Мороний. В съвременното и официално мормонско становище всичко обаче е различно - младият Смит бил в религиозно търсене и в молитва поискал от Бог мъдрост, осланяйки се на думите на св. апостол Иаков (1:5): Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде.

Следват редовни екскурзии до близката горичка, където скоро молещият се на любимата си полянка Джоузеф започва да чувства атаки от невидима и “тъмна сила”, която, както столетия по-рано става и с Мохамед, силно и продължително го души. Следва пауза и пред младия Смит във въздуха се появяват две “личности” - “Бог Отец” и “Бог Син”, които строго го предупреждават да не се присъединява към никоя от съществуващите “секти”. След 3 години на Смит се явява “ангелът“ Мороний, който го известява за написаното на златни плочи “Слово Божие”, явяващо се заедно с това и древен летопис. Дълго време “ангелът” не разрешава на Джоузеф да вземе плочите, но накрая се съгласява и посочва мястото, където били заровени - близкия хълм Кумора. Смит, пак според трудно наложилата се официална версия, откопава плочите и от тях “превежда” появилата се скоро след това “Книга на Мормон” - смесица от заемки от Библията (King James Bible), окултните идеи на самия Смит и неиздадения фантастичен ръкопис на проповедника Соломон Сполдинг. И до днес в нейния предговор са дадени имената и свидетелствата на “тримата свидетели” и “осемте очевидци”.

Малко известен факт е, че всички те - семейство Уитмър и Хайръм Пейдж, с изключение на родния баща на Смит и двамата му братя, по-късно се отричат от тези си “свидетелства” и скъсват с мормонизма. Въпреки настояванията им, имената им и “свидетелствата” и до днес стоят в книгата. Според обясненията им след време, Джоузеф Смит ги канил в своя дом и с часове ги убеждавал, че плочите са пред тях в голяма черна кутия. На възраженията им, че в кутията няма нищо, Смит реагирал с крясъци, наричайки гостите си “маловерци”. След часове убеждавания и викове, гостите се съгласяват, че са видели златните плочи и подписват свидетелства за това. Скоро излъчващият убедителност и надарен с безспорен артистичен талант Джоузеф Смит се обявява за “Божи пророк” и на 6 април 1830 г. заедно с най-близките си привърженици основава официално “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”. От печат излиза обявената за “най-безгрешната книга на света” - “Книгата на Мормон”. Разбира се, дори от редовите мормони се крие фактът, че от тогава до 1981 г. в нея са направени над 4113 поправки от различен характер.

Новата „църква” започва да расте бързо, като новоизпеченият пророк едновременно започва и бизнес - отваря магазини и банка. Пророчеството му, че банката ще преуспее не се сбъдва и скоро тя фалира. Едновременно с бързия растеж на сектата започват и неприятностите с местното население и властите. Мормоните постоянно се местят от един щат в друг, но напрежението ескалира. Скоро Смит “пророкува”, че през 1832 г. ще избухне гражданска война, която ще прерастне в световна и ще дойде края на света. След като и това “пророчество” се проваля, лидерът на мормоните обявява, че “като пророк бил открит за откровения и от Бога и от... дявола и просто трябвало да се научи да ги различава. Следват проповеди, че Бог Отец и Бог Син са два отделни бога с физически тела, че Светият Дух е трети, безплътен бог; че има много божества, започват да “кръщават” мъртви. Тези учения са в сила и днес.

През следващите години се изострят отношенията на Смит с жена му - Ема Хейл-Смит, включващи дори обвинения от негова страна, че на два пъти се опитала да го отрови - за това свидетелства  през 1843 г. един от най-близките му приятели Бригъм Йънг. Джоузеф дълго убеждава Ема да се съгласи той да има още “съпруги”. През това време “пророкът” тайно от жена си вече е “женен” за много други жени. Мормонският термин за брак е “запечатване” и се използва и до днес. Ема дава съгласието си след поредица от скандали, при условие, че тя избира новите жени на мъжа си, без да подозира, че той вече се е “оженил” дори за две от сестрите-прислужнички в дома им.

Скоро в полигамия заживява почти цялата мормонска върхушка, а Джоузеф Смит оправдава този разврат, обяснявайки, че между 1834 г. и 1842 г. три пъти му се е явявал “ангел”, който го заплашил със смърт, ако не приемел полигамията. Тъй като Смит обявява всички сключени по немормонски бракове за невалидни, той самият и приближените му се “женят” дори за... омъжени жени. В дългия списък със “съпруги” 33 % са имали законни бракове и живи съпрузи в момента, в който са “запечатани за вечността” с мормонския гуру, а други 33 % са били на възраст от 14 до 20 годишни. Някои от имената на жени, които бидейки омъжени, са се  „омъжили“ за Смит са Мери Елизабет Ролинс (Лайтнер), Силвия Сешънс (Лайън), Пресендия Хънтигтън (Буел), Цина Хънтигтън (Джейкъбс).

Междувременно „пророкът“ се обявявя за кмет на новопостроения град Наву, за генерал, кандидатира се дори за президент на САЩ, а на 15 март 1842 г. става масон. Организира въоръжени мормонски отряди.

Скоро непоносимостта към мормонството достига своя апогей и след заповед за задържане, подписана от губернатора на щата Илиноис, Смит се предава в ръцете на властите по многобройни обвинения. Заедно с няколко свои приближени и с брат си Хайръм, той е затворен в малкия затвор Картидж, Илиноис. На 23 юни 1844 г. затворът бива атакуван и превзет от тълпа разгневени мъже. Смит и брат му започват да стрелят с тайно доставено им от привърженици оръжие и “пророкът” ранява трима души, двама от които след това умират. Естествено и този факт бива премълчаван от мормоните до днес. Тълпата прониква на втория етаж на затвора, като убива Хайръм Смит, а раненият Джоузеф пада от прозореца и бива доубит. Така умира човекът, изрекъл безброй несбъднали се пророчества: че когато стане на 85 г. ще настъпи Второто Пришествие, че Ню Йорк ще бъде разрушен, че всички дългове на мормоните ще бъдат изплатени, че проповедниците му ще проповядват дори на небето и др.

Смъртта му предизвиква паника сред мормоните, а единственият оцелял след стрелбата - Джон Тейлър пише патетично обръщение до тях, наричайки Смит “мъченик”. Мормоните се разцепват на две като по-голямата част тръгва с новия лидер Бригъм Йънг на запад и извън федералната територия на САЩ основава съществуващия и до днес град Солт Лейк Сити. Другата част остава с вдовицата на Смит - Ема и бавно започва да се превръща в  тихо протестантско течение. И до днес американското гражданско право признава от всички многобройни мормонски групи именно тази втора група за наследник на учението и имотите на Смит.

На територията на днешния щат Юта под деспотичната ръка на полигамния Йънг, мормоните се превръщат в закрита и изолирана общност. Самият Йънг е автор на “прозрението”, че ”златото и среброто, както всеки друг метал, растат като растенията“. Практикуването на полигамията продължава до 1890 г., когато за да се помири с федералното правителство и да получи за Юта статут на щат, мормонското ръководство официално се отказва от полигамията, посочвайки като причина “божествено откровение.” Само месеци по-рано същото това мормонско ръководство яростно защитава полигамията и я обявява за основа на вярата, ”заради която си струва човек дори да пролее кръвта си!”.

След смъртта на Йънг мормонството продължава своето съществуване и до днес, намирайки все по-разнообразни методи на привличане на нови последователи, включвайки се активно в политическия и икономическия живот на САЩ. Запазена марка на сектата са показната благотворителност и характерния начин на живот.

Съвременната мормонска доктрина продължава да отрича Светата Троица и така провъзгласява учение за съществуването на множество богове като Бог Отец, Бог Син и Светият Дух са само част от това множество.Според вярването на мормонизма, някога Бог Отец е бил... обикновен човек, който след “самоувършенстване” станал божество. Живеейки с физическото си тяло на планетата-звезда Колоб, това божество встъпило в интимни отношения с жена, която му родила хората.

Вярването, че могат да станат богове и са бъдещи богове и богини е основна за мормонизма. Всеки мормон се стреми към това. Според учението им раят има три степени: селестиална, терестриална и телестиална. Особено ревностните мормони отиват в селестиалния рай, получават своя планета и продължават да са със семействата си, водейки сексуален живот с безбройните си съпруги. Важно е да се отбележи, че макар основното крило на сектата да не практикува физически полигамия, тя се практикува иначе - живи мъже се „женят“ за отдавна починали жени. Практикуват се и “кръщения” и “сватби”(запечатвания) на починали хора, като тези ритуали се извършват от мормоните тайно в така наречените “храмове.” Досега са “кръстени” Хитлер, Сталин, Клеопатра, Цезар и много други.

Влизането на немормони в “храмовете” е разрешено до момента на “освещаването” им. След това вътре може да влезе само мормон или мормонка над 18 г., кръстен поне преди една година. Другите условия са: плащането на 10% от доходите и получаването след серия от разпити (интервюта) на специален поименен пропуск, важащ за две години. Самите “храмове” са помпозни сгради в различен стил, но имащи винаги на върха си статуята на “ангела” Мороний, свирещ на тръба. Вътре се намират множество стаи, където мормоните получават своето “посвещаване”: след преобличането си в специални ритуални дрехи, те научават тайните мормонски знаци, получават ново име и изглеждат мултимедийни сценки, разказващи историята на света.

Изнасянето на информация какво става в “храмовете” е абсолютно забранено и до 1990 г. е съществувала дори смъртна заплаха за изнасянето на сведения. Ритуалът приключва винаги с кратко посещение на така наречената “селестиална” стая - разкошно и помпозно обзаведена, наподобяваща луксозна зала, украсена с безброй мебели и вази в бяло, с тапетирани също в бяло стени. Целта е мормоните да видят и пипнат очакващия ги при послушание и усърдие “селестиален” лукс и богатство в отвъдното.

Мормонското „причастие” се състои от хляб и вода и е по-скоро формалност.

Основните им книги са Библията, ”Книгата на Мормон” и написаните от Смит книги “Учения и завети” и “Скъпоценен бисер”. На членовете е забранено да пият чай и кафе, но са разрешени шоколадите и Кока-Кола, забранени са цигарите, наркотиците, ограничена е консумацията на месо. Всички мормони, посетили “храма”, носят специално бяло бельо с окултни символи на него, като им е забранено да го показват и да говорят за него. Според тях всички индианци са от еврейски произход, но за това няма нито едно историческо и археологическо доказателство.

Последните години са особено неуспешни за сектата, особено що се касае до дейността й в страните от Източна Европа. Намалява и броят на мормоните в щата Юта. Този най-мормонски щат е на едно от първите места по употреба на антидепресанти в САЩ. Мормоните се управляват от сложна и могобройна иерархия, като на върха й стои “Първото президентство”. Мормонският аналог на папата е текущият “президент”, който според тях е “Божи пророк и откровител”. Всякаква критика към него и който и да е от приближените му е забранена.

В заключение трябва да се подчертае, че мормонството е считано за една от многобройните опасни секти, че подробното изследване на антихристиянските лъжеучения е изключително важно и че естествен дълг на всеки православен християнин е да просвещава със своите знания по темата, както заблудените мормони, така и останалите си братя и сестри в Христа.