Вход

Православен календар

Поредно похвално становище на Светия Синод и поредната ответна хула на „Двери.бг“

 

0312191330

Антицърковният сайт „Двери.бг“ отново използва възможността за поредната неаргументирана критика към Светия Синод, този път по повод неговото становище относно новоприетия Закон за социалните услуги. В своята статия „Защо Св. Синод отправя послание във вид на юридически документ”[1] авторката Полина Спирова недоволства от позицията на синодалните архиереи и направо отсъжда: „Подобен бездушен текст не може да е дело на духовници, на хора със съвест, последователи на Иисус Христос“. Очевидно за г-жа Спирова митрополитите, приели текста на Становището, не са духовници, не са последователи на Иисус Христос“ и дори са направо „хора без съвест”.

Тук няма да коментираме тежкия грях на осъждането и то на духовни лица, както и надменния и ропотлив тон, лъхащ от цялата статия. Ще се постараем да изясним само защо поредната хула на „Двери“ по никакъв начин не отговаря на истината:

Становището на Св. Синод относно Закона за социалните услуги (ЗСУ) представлявало според П. Спирова „критичен анализ на съответния закон, изпълнен с юридически термини и написан на съответния език“.

Така и трябва да бъде! Проблемът е юридически – приет е закон, който противоречи на християнските и семейни ценности, следователно тук може да има само юридическо решение, тоест изменение на съответните правни норми. След като обсъжданият предмет е от сферата на юриспруденцията, няма как Св. Синод да вземе отношение без да си послужи със съответната терминология.

Правото и Богословието имат един и същ Източник, пише св. Николай Велимирович в „Слово за Закона“. Дълг на християнските пастири е да изобличават онези закони, които противоречат на Правото. Такива са например легализирането на детеубийствата, на содомските бракове, на джендър-идеологията. Тяхната легализация обаче не ги прави действително законни. Справка: легализирането на брака на цар Ирод с братовата му жена, което обаче не е превърнало този брак в действително законен.

Повечето пасоми на БПЦ, продължава г-жа Спирова, „нямало да прочетат и до средата“ Становището на Св. Синод. Първо, повечето пасоми въобще не четат становища. Второ, това Становище е предназначено преди всичко за Народното събрание и Министерския Съвет и най-вече за Министерството на труда и социалната политика. Затова и е написано на съответния език, в който се използва юридическа терминология. Ако Становището беше във формата на духовен архипастирски текст, тогава пък политиците нямаше да го прочетат и до средата (не е тайна, че в голямата си част те нямат отношение към християнската вяра и църква), и не биха взели под внимание изложените там доводи така, че да предприемат съответните законови промени. Следователно Светият Синод, знаейки към кого се обръща, е съобразил изказа на Становището с целевата аудитория. Трето, за тези, които нямат търпение или капацитет да прочетат цялото Становище, в сайта на БПЦ е публикувано специално кратко резюме-съобщение[2]. Така Св. Синод се е погрижил и за едните и за другите, пък „който има уши да слуша, нека слуша“ (Мат. 11:15).

„В посланието едни правни положения се противопоставят на други, на една законова идеология се противопоставя друга“. Не, г-жо Спирова, грешите! На една безбожна антихристиянска идеология (целяща да облагодетелства частни организации и НПО, които да придобият правомощия вътре в семейството и да работят срещу родителите), се противопоставя християнският светоглед (и семейни ценности, основани на Божия закон). Целият текст е добре аргументиран и подреден, като това не са просто някакви празни заявления, а ясни и точни констатации, базирани на конкретни членове от ЗСУ, които прокарват тази безбожна, антихристиянска и антисемейна идеология. Разбира се, ЗСУ не прокламира открито тази идеология, а го прави прикрито и завоалирано. По същия начин виждаме да се оправдават и други легализирани беззакония – детеубийството се представя като „право на жената да се разпорежда с тялото си“, содомските грехове – за любов, джендър-идеологията – за правото на човека за „себеопределение” и т.н.

Ето обаче конкретни цитати от Становището, в които съвършено ясно се разкрива явното лукавство, залегнало в някои текстове на новия закон (надолу курсивът мой – А. Т.):

Новата нормативна уредба създава нова конструкция в социалните отношения с водеща роля на частните доставчици на социални услуги – основно НПО, които могат да бъдат и проводници на чужди интереси, вредни за обществото ни.

Ако социалните услуги ще се предоставят от частните доставчици и без парично възнаграждение, то каква е мотивацията им те да ги финансират? Абсурдно е да приемем, че това ще се извършва само за удовлетворяване на професионални интереси!

Ако пък социалните услуги ще се предоставят срещу такси, определени от толкова много частни доставчици, то безспорно е, че ще се преследват и икономически интереси, които са несъвместими с грижата за бедните, сираците, старците, инвалидите, децата в риск и пр.!

ЗСУ регламентира заплащането на социалните услуги при предоставянето им от частните доставчици и в случаи, при които социалните услуги са задължителни.(чл. 88, ал. 2, чл. 102, ал. 1,чл. 103 и чл. 104 от ЗСУ). Това създава основателни страхове за
злоупотреби от страна на частните доставчици и ясно сочи същностната промяна в начина на осъществяване на социалната дейност в Република България преди и сега.

Извеждането на частните доставчици на услуги като основни правни субекти за предоставянето им създава пазар на тези услуги – превръща най-важните дейности, свързани с оцеляването на народа ни, в търговия!

Липсва достатъчна регламентация по отношение на превенция на злоупотреби и превишаване на правомощия. Нищожни са размерите на глобите и имуществените санкции за предоставяне на социални услуги от частните доставчици без лиценз, регламентирани в чл.166 от ЗСУ.

Интересът на децата да бъдат отглеждани в семейството от биологичните им родители не е защитен, което е видно от регламентираните основания за настаняване на дете извън семейството.

Конфликтът на интереси е очевиден, тъй като доставчикът ще определя политиката на социалните услуги, воден от своя икономически интерес, а не от обществения интерес и традициите на българския народ, не и от християнските ценности на милосърдието, любовта, грижата за ближния.

ЗСУ обслужва интересите предимно на частните доставчици и ги извежда като основен доставчик на социални услуги. Осъществяването на социална политика се прехвърля от държавата на частния сектор.

Съгласно вече отменения чл. 18 от ЗСП държавата е първият по ред правен субект, който извършва социални услуги, а съгласно новия ЗСУ държавата не е доставчик на социални услуги. Отказът на държавата пряко да осъществява социална дейност, както и основно да я финансира и насочва, се явява отказ от милосърдната, човеколюбива и Богоустановена нейна мисия да бъде пазител на общите ценности, да бъде въплъщение на взаимния интерес на цялото общество, да бъде грижовна майка за всички свои граждани, а не мащеха.

За православните християни детето е неразделна, органична част от неговото семейство. С него то се намира не просто във фактически или юридически отношения, а в духовна зависимост, в духовна симбиоза, в духовно единение. Чрез някои от горецитираните разпоредби по същество се отрича духовната връзка на детето с неговите родители! Тази лукава аритметика – колкото повече права за детето, толкова по-малко за родителите, поставят детето в зависимо състояние от външен генератор на детски права и чрез това внедрява изкуствен заместител на родителите във формата на професионални „майки“, институционални мащехи или други сурогатни форми на майчинство.

Създават се предпоставки за един модел на незаконна и ненаказуема намеса на чиновници и неправителствени организации в семейното огнище, които могат да доведат до разрушаване на семейството, до увеличаване на броя на социалните сираци при живи родители, до опустошени детски съдби.

Светият Синод на БПЦ-БП с тревога констатира, че така наречените нови „семейни политики“, в основата на които е разбирането за детето като субект на самостоятелни юридически права и за родителството като социална роля, вече са придобили законов израз, който има противоконституционен характер.

Какво не разбирате тук, г-жо Спирова? Нима така изложените доводи не апелират достатъчно ясно към здравия разум? Но да продължим с Вашите критики:

„Ако някакви лоши „доставчици на социални услуги“ искат да разрушат „християнското семейство“, то какво показват нашите епархии като пример за безкористна и „неплатена от западни фондации“ грижа за хилядите деца в риск?” И още: „Как за последните 20 години нашата църква се погрижи за укрепването на традиционното православно семейство? Как се противопостави на насилието в него? Как се погрижи за старите, болните, немощните?”

Това са напълно неуместни нападки ad hominem без никакви обективни възражения срещу конкретните аргументи в текста, нещо като: „А вие защо биете негрите” в антицърковен вариант: „А Църквата защо не храни бедните”. В Синодалното Становище се споделя основателната тревога на православните архиереи за готвеното обслужване на чужди антиправославни и антинационални интереси чрез закон, а г-жа Спирова ни в клин, ни в ръкав се заела да умува каква била милосърдната и благотворителна дейност на нашата църква. Какво общо има това с новоприетия закон?

Впрочем съвсем не е вярно, че в нашата църква не се благотвори, когато могат да се намерят множество примери за обратното. И как тя да не се грижи за „укрепването на традиционното православно семейство“, като категорично отхвърля безбрачните връзки и полага усилия щото чедата й да живеят в благословен от Бога съюз, издава и разпространява Божието слово и други духовни книги в това число и на семейна тематика. Църквата обаче, г-жо Спирова, е учредена от Бога не за да се „грижи за старите, болните и немощните“, което е нравствен дълг на всеки човек, дори и да не е неин член. Църквата е създадена от Бога, за да възвестява благата вест на Христовото въплъщение и изкупително дело, както и да преподава на верните Божията благодат в светите тайнства. Тя е създадена да служи за спасението на човеците, т.е. за придобиването на вечния живот, а не за разрешаването на нечии материални проблеми. За „старите, болните и немощните“ сме призвани да се грижим всички. Милосърдната дейност на Църквата също така не може да отмени тази на Държавата и на всеки един неин гражданин поотделно. „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал“ (Мат. 28:19-20) – това е заповядал Господ на Своите апостоли, това е вменено за задължение на Църквата, това и прави тя вече две хиляди години.

„Стотици социални работници са заклеймени като „проводници на чужди интереси, вредни за обществото ни.“ – Това е вече откровена лъжа и клевета – никой социален работник не е заклеймен в Становището на Св. Синод. Становището е насочено срещу законодателните нововъведения, а не срещу социалните служители. Точните думи на Св. Синод, които умишлено предавате изкривено и превратно са, че новата нормативна уредба „създава нова конструкция в социалните отношения с водеща роля на частните доставчици на социални услуги – основно НПО, които могат да бъдат и проводници на чужди интереси, вредни за обществото ни“.

Защо така изопачавате написаното в Становището, г-жо Спирова, не знаете ли кой си служи с подобни похвати и защо е бил наречен от Христос „баща на лъжата”? Ако неверните Ви интерпретации на Синодалния текст можеха донякъде да се обяснят с липсата на компетентност, понеже очевидно не сте юрист, то тази и другите клевети, с които изобилства Вашата статия, със сигурност нямат никакво извинение.

 


[1] Защо Св. Синод отправя послание във вид на юридически документ

[2] Съобщение до медиите във връзка със Становище на Светия Синод по повод на новоприетия Закон за социалните услуги (ЗСУ)

Други статии от същия раздел:

module-template4.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти