Изцелението на Гадаринския бесноват

„А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата” (Лук. 8:27).

В днешното евангелие свети евангелист Лука ни разказва за това как Спасителят изгонил множество бесове от един бесноват човек. Колко окаяно било състоянието на този човек! Той не обличал дреха и живеел не в дом, а из гробищата, тоест из гробниците. Дълго време бесовете го мъчили толкова силно, че той се удрял с камъни и хората, за да го предпазят, връзвали го с вериги и окови, но той разкъсвал оковите и бивал гонен от беса по пущинаците.

Иисус Христос попитал нещастника: как ти е името, разбира се, не защото не го знаел – понеже кое може да бъде неизвестно за Всезнаещия – а за да стане известно на хората колко нечисти мъчители се били заселили в човека. В отговор той казал: „легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната”, тоест в ада (Лука 8:30-31). „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.” (Лука 8:32).

Той им позволил, за да покаже, че човекът е несравнимо по-ценен от животните. „Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус (Лук. 8:33-39).

А има ли днес бесновати? Има и то много: и истински, явни бесновати, и не тъй явни бесновати. От тези, вторите, първо можем да споменем всички онези, които хулят Божиите светии, Божията Църква и питаят силно отвращение към нея и Божието слово; които хулят светите икони, светите мощи, лицата със свещен сан; тези, които, смятат постите за ненужни, които не говеят според устава на светата Църква; нашите нови и стари разколници… бесновати в известна степен могат да бъдат наречени и всички, които въпреки казаното в Евангелието твърдят, че зли духове не съществуват – това упорито неверие в съществуването на злите духове е истинско беснуване, защото върви срещу истината и срещу Божието откровение. Господ дошъл на земята именно за да разруши делата на дявола и да спаси човека от неговото насилие. Ако няма дявол, няма и християнство, а тогава идването на Сина Божий в света би било ненужно. Но това е нелепо. И опитът на всеки от нас и здравият смисъл, историята и животът на светиите, както и историята на всички народи удостоверяват битието на злите духове.

След това бесновати с право можем да наречем хората, които са зли, гневливи, невъздържани, пияници, сквернословци, ругатели, завистливци и недоброжелатели, които питаят тайна или явна вражда и ненавист към ближните и злорадстват; също и скъперниците, сребролюбивите и живеещите в блудна сквернота; лукавите, лъжците, нанасящите обиди, коравосърдечните и немилосърдните, накрая – хората, овладяни от силна плътска страст и всички неразкаяни грешници. Защото, кажете, откъде биха могли да се вземат толкова злини в човека, който е сътворен по Божий образ и подобие? Очевидно от дявола, който по волята на човека е начатък на всяко зло у човека. „Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава” (1 Иоан 3:8).

И тъй, нека изкореняваме от сърцето си всички страсти, всеки грях, всяко зло, за да не дадем по никакъв начин в себе си място на дявола. „Не давайте място на дявола” (Ефес. 4:27), казва апостолът, – „опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас” (Иак. 4:7), казва още апостол Иаков.

„Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра” (1 Петр. 5:8-9). Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й, СПб, 1894.

Превод: прот. Божидар Главев