Светият праведен Йоан Кронщадски пише: „В Бога се успокоявай и наслаждавай, душо моя! Ето това е истинно, безвредно, съвършено наслаждение”.

„Ти, Господи, си ни създал за себе Си – говори и блаж. Августин в своите „Изпове­ди” – и душата ни се измъчва дотогава, дока­то не се успокои в Тебе”. И пак: „По каквито и пътища да би се устремявала човешката душа, освен пътя, водещ към Тебе, всички други пъ­тища водят към скърби”.

Истинското щастие на човека е в Бога, в единението на душата с Твореца. „В Бога е цялото блаженство – пише схиархим. Йоан (Маслов) – истинното и вечното”. А светителят Филарет Московски разяснява: „Бог винаги може да избави от бедствия, да прекрати страданието, да унищожи причината за смъртта. Той може сред самото бедствие да създаде в човека чувство за благополучие, самото страдание да разтвори с удоволствие, на самата скръб да даде вкус на радост. Така св. апостол Петър в тъмницата, в оковите, като че в празник, пеел всенощна песен”.

Душата се радва, когато чувства Божието присъствие. „Макар и Бог да е винаги с нас, но немощната душа не чувства Неговото присъст­вие. Защо? Защото врагът й е отнел нужните за това чувства и я е направил като парализира­на. А когато душата се очиства, стреми се към Бога, започва да чувства Божието присъствие, тогава бива в голяма любов, наслаждение и ра­дост! Както казва пророкът: „Вкусете и ще ви­дите, че Господ е благ” (Пс. 33:9 – слав. прев.) (схиархим. Йоан Маслов).

Светите отци обособяват следните видове истинни удоволствия:

1. „Душевният мир е извор на всяко бла­го.” „Който има душевен мир, той ще преби­вава винаги в тишина и покой и още на зе­мята ще чувства небесната радост” (св. Тихон Задонски). „Без душевен мир – пише и св. Йоан Кронщадски – при притеснение и мъка в сърцето човек не може да се ползва от никакви блага, нито веществени, нито духовни, за него тогава не съществуват наслаждения, произ­хождащи от чувството за истина, добро и кра­сота, защото е подтиснато и умъртвено самото средоточие на неговия живот – сърцето, или вътрешния човек”.

2. „Блаженството се състои в душевния покой” и „няма нищо по-приятно от спокой­ствието; това е най-първо блаженство на земя­та. Без покой нищо не ни е приятно”, отбелязва св. Тихон Задонски. „Блаженият покой – продължава светителят – настъпва, когато умът се избави от зли и душевредни мисли, а сърце­то от лукави похоти, когато ушите не слушат нищо, езикът и устата не говорят нищо, ръцете не правят нищо, което е противно на светия Божий закон”. И пак: „Хората се мъчат, докато се надяват на себе си, а ако предадат себе си Богу, се успокояват”.

3. Удоволствия, доставяни от чистата съвест. „Нищо не може да достави такова удо­волствие, както чистата съвест”, казва св. Йоан Златоуст. „Където е чистата съвест, там са и ра­достта, и вярата”, пише и св. Тихон Задонски.

4. Благодарността към Бога доставя ис­тинно удоволствие. „Удоволствие, добра сла­ва, чистота на душата, добри надежди и нераз­положение към греха ни дава благодарността към Бога за всичко и способността да считаме за зло само едно нещо – греха, а за добро – праведността. При такъв начин на мислене нито болест, нито бедност, нито безчестие и никакво друго мнимо бедствие не ще ни по­стигне, но, получавайки от всичко това, което ни се случва, чисто удоволствие в настоящия живот, ще се удостоим и с бъдещите блага” (св. Йоан Златоуст).

5. Голямо удоволствие получава човек от добродетелите. „Радостта е плод – пише блаж. Августин – който може да узрее само в душата, която се упражнява в добродетелта, и за този, който не намира удоволствие в това, животът е мъчение”.

Подобно на него и св. Йоан Златоуст казва: „Да имаш добри качества и добра съвест – това е най-приятно от всичко за този, който разбира същността на удоволствието...”

„Добродетелта е естествена – учи и авва Доротей – тя е в нас, понеже семената на до­бродетелите не се унищожават. Колкото повече правим добро, толкова повече си възвръщаме това наше природно свойство, своето истин­ско здраве; затова и добродетелта успокоява душата. Порокът е неестествен и затова той мъчи душата”.

6. Средство за придобиване на истинно удо­волствие е и молитвата. „Бог е създал човека за блаженство – пише св. Теофан Затворник – по­лучавано чрез живото общение с Него”. Също и св. Йоан Кронщадски: „Добре е понякога на мо­литва да кажем само няколко думи, но диша­щи с вяра и любов към Господа. Няколко думи ще кажеш, а колко блаженство ще вкусиш!”

Но при това, както отбелязва схиархим. Йоан (Маслов), „правилната молитва винаги трябва да е съпроводена с чувството за най-дълбоко смирение и благоговение пред Бога. Молейки се на Твореца на видимия и невиди­мия свят, Притежаващ безмерни съвършенства, християнинът трябва ясно да съзнава своето недостойнство и да вярва, че всички материал­ни и духовни блага, които притежава, се явяват не друго, а Божии дарове. Молещият се трябва да чувства в глъбината на духа си своята нищожност и бедност, че той е недостоен да стои пред вечния и всемогъщ Владика. У него не трябва да има даже сянка от съмнение или мисъл за някакви свои заслуги пред Бога”.

Н. В. Маслов, „За истинните и измамните удоволствия”, превод: † Сливенски митрополит Йоаникий, София, 2018 г.