Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Неделя 22-ра след Петдесетница. Притчата за богаташа и бедния Лазар

 

0311192105

„Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.”
Лука 19:22-24

Колко тънки и прецизни са Божиите съдби! Колко точно се извършва въздаянието за добрите и злите дела!

Преди това в притчата ясно се казва, че в този живот Лазар желаел само трохите, падащи от трапезата на богаташа, но никой не му давал. Сега относно наказанието на богатия се казва, че той иска капчица вода в своите уста от края на пръста на Лазар.

Ето оттук, братя, си направете извода колко точно е Божието правосъдие. Защото този богаташ, който не искал да даде на болния бедняк от масата си дори най-малкото, бидейки в мъки сега е доведен до състояние да иска най-малкото. Капка вода проси този, който отказвал троха хляб. Но за отбелязване е, че намиращият се в мъки иска да разхлади езика си. Свещеното Писание обикновено казва едно, а от казаното може да се разбере друго.

По-напред в притчата Господ не казал за богаташа, че бил приказлив, а само казал, че пирувал бляскаво. Не казал, че грешил с празнословие, но отбелязал, че грешал с гордост и лакомия. Но тъй като по време на пиршествата обикновено приказките изобилстват, този, за когото се казва, че през земния си живот пирувал бляскаво, за него се споменава, че в ада гори най-вече неговият език. Защото като първо провинение сред бляскаво пируващите се явява приказливостта, а след това идва лекомислието на танците. За това, че след яденето следват танците и игрите, свидетелства Св. Писание, в което се казва: „и седна народът да яде и да пие, а после стана да играе” (Изх. 32:6). Но преди тялото да се устреми към танците, езикът се е устремил към шегите и празните приказки.

И тъй, за какво ни се дава да узнаем, че богаташът, намирайки се в мъки, иска да разхлади езика си, ако не за да се покаже, че който по време на пиршествата повече е грешил с приказливост, у него справедливо при въздаянието по-силно ще гори езикът.

За да може грешниците в ада да претърпяват по-голямо наказание, те виждат и славата на онези, които са презирали, виждат и се страхуват от наказанието предвидено за онези, които те безполезно са обичали. Нормално е да смятаме, че преди въздаянието на последния съд нечестивите виждат някои праведници в покой, за да може като ги виждат, че се радват, те да се мъчат вече не само от своето наказание, но и заради тяхното блаженство. А праведниците винаги виждат неправедните в мъки, за да може така да се увеличи тяхната радост, защото виждат бедствието, което поради Божието милосърдие сами са избегнали, и така още повече въздават благодарност на своя Изкупител, защото ясно виждат при другите това, което сами биха претърпявали.

Впрочем видимото наказание на нечестивите никак не помрачава в душите на праведните светлината на това толкова велико блаженство, защото там, където несъмнено няма да има състрадание към бедстващите, то (състраданието) няма да има силата да намали радостта на блаженстващите. Кое му е странното, ако праведниците, гледайки мъченията на неправедните, умножават така своята радост, когато и в живописта черният цвят се полага за фон, за да може по-ярко да изпъкне белият или яркият? Защото, както е казано, радостта за добрите толкова повече се увеличава, колкото по-ясно те виждат с очите си нещастията на осъдените, които те са избегнали. И макар за пълното им наслаждение да са достатъчни и техните собствени радости, те без съмнение винаги виждат бедствията на нечестивите, защото тези, които виждат славата на своя Създател, не може да не виждат и създадения и извършван от Него праведен съд.

Беседы на Евангелия иже во святых отца нашего Григория Двоеслова в двух книгах, СПБ, 1860.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

module-template5.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти