«Помени, Господи, тези, които няма кой да помене!»
Отец Павел (Груздев) винаги се молеше за тези, за които няма кой да се помоли, тоест останалите без сродна душа на земята. Имаше той една своя особена молитва: «Помени, Господи, тези, които няма кой да помене».
И ето че когато му правеха операцията на жлъчния мехур, в този момент той на практика умрял и се събудил на оня свят, където видял огромно множество хора, дошли да се молят за него. Там имало и негови приятели свещеници, преселили се вече отвъд, но още повече имало много непознати.
– А тези кои са? – попитал о. Павел.
Един от свещениците му отговорил:
– Това са хората, за които ти се молeше: «Помени, Господи, тези, които няма кой да помене». Сега за тебе са дошли те на свой ред да се помолят...
Има много преминали в отвъдния свят хора, за които няма кой да се помоли на земята, а те силно се нуждаят от молитвите на живите православни християни. И ако за някои люде някой все някога се е помолил, то сред починалите има и такива, за които никой никога не се е молил било поради неверието на сродниците им, било поради това, че са умрели в самота, било защото тяхната смърт е останала неизвестна за света, и пр. и пр.
Архимандрит Павел (Груздев)
Затова да се уподобим и ние на любимия наш отец Павел (Груздев), поменавайки тези хора, като не забравяме и него самия, и към нашите ежедневни молитви за починалите да добавим и кратичката молитва на стареца: «Помени, Господи, тези, за които няма кой да се помоли».
Из «Современные старцы Святой Руси», Москва, 2009, «Оранта».
Превод: Десислава Главева