По естество знанието е добро, подобно на него е и здра­вето. Но на мнозина противното е донесло по-голяма полза. Защо­то за злите знанието не е добро, макар само по себе си, както казахме, да е добро. Също не са полезни за тях и здравето, и бо­гатството, и радостта, защото не ги употребяват за своя полза. За такива е полезно противното на това, а следователно и то (против­ното) не е зло в собствения смисъл на думата, макар и да изглеж­да зло.

За себелюбието

Пази се от майката на злините – себелюбието, което е неразумна любов към тялото. Защото от това привидно благораз­положение се раждат първите три вида страстни и яростни помис­ли, а именно: чревоугодието, сребролюбието и тщеславието, за­имствайки поводи от необходимата потребност на тялото. А от тях се ражда цялото племе на страстите. Ето защо трябва, както е казано, много да се пазим от себелюбието и да се борим срещу него с голяма бдителност. Защото с неговото унищожение се изт­ребват и всичките му рожби.

Страстта на себелюбието внушава на монаха да щади тялото си и да бъде снизходителен към него в храната за запазва­не уж на здравето и на разумното му управление, та малко по мал­ко, отклонявайки се на неговата страна, да падне в бездната на сластолюбието; а мирянина – със самото това, че той е мирянин, подучва и грижите за плътта да превръща в похоти (Рим. 13:14).

Наставления за духовен живот, (преп Максим Изповедник и преп. Симеон Нови Богослов), Съставител и преводач Сливенски митрополит †Йоаникий, СИ, 2001 г., Из "За любовта" (Втора стотица).