Притчата за сеяча

На днешната неделя светата Църква чества паметта на све­тите отци от Седми Вселенски събор.

Тъй като светите отци са едни от най-големите сеячи на сло­вото Божие и тяхното дело е една благословена за човечеството сеитба, положено е да се чете на сегашната света литургия евангелската Притча за сеяча (Лук. 8:5-15). Ще я предадем по-долу накратко.

Излезе сеяч да сее семе. Едни зърна паднаха край пътя и бя­ха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и като изникнаха, дадоха плод: «едно тридесет, друго шестдесет, а трето сто» (Марк 4:8).

Учениците запитали Спасителя: «Какво значи тая Притча?» — И Той им обяснил.

В нея са нарисувани четири категории хора, според тяхното отношение към словото Божие, и е разкрита причината защо сло­вото Божие понякога не принася плод.

Сеячът в Притчата е Сам Господ Иисус Христос. Семето е словото Божие. Почвата – това са човешките сърца.

Сърцето на някои е «път», по който са минавали и минават обикновено грехове и пороци. Вследствие на това то е станало «утъпкана почва». Семената на словото Божие падат в него, но остават на повърхността. «Дохожда дяволът и грабва семето». Та­кива хора слушат словото за Царството Божие и не го разбират. Невъзприемчиви са. Сърцата им са «чужда земя».

Сърцата на други, вследствие на греховете, са станали колебливи, непостоянни, безволни и приличат на «каменисто място». Наистина на каменисто място все още може да има малко пръст, та семената да поникнат. Ала това не е утешително: нямат влага. Ние знаем края: хората с такова сърце, «кога чуят словото, с ра­дост го приемат», но те «временно вярват, а във време на изкушение отстъпват»; непостоянни са – кога настане скръб или гоне­ние заради словото, тоз час се съблазняват (Марк 4:17), не са твър­ди и устойчиви.

Сърцата на трети са горе-долу годна, но заета от «тръни» почва. Това са хората, които «в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади». Такива хора слушат словото, но то пада сред тръни, които «заглушават словото, и то бива безплодно» (Марк 4:18). Тези са людете, които противно на казаното в Еван­гелието искат да слугуват на двама господари – на Бога и на Мамона.

Но има и сърца, които са «добра почва». Това са чистите, правите, кротките, смирените, пълните с добро съкровище сърца. Човеците с такива сърца слушат словото и го разбират, приемат го, пазят го и принасят плод с търпение: «един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет» (Мат. 13:23; Марк 4:20).

Добрата жетва зависи от сеяча, семето и почвата. Бог е сеячът; Божието слово е семето; нашите сърца са почвата. По-добър, по-опитен сеяч от Бога няма; по-здраво и качествено, по-хубаво семе от словото Божие също няма; ако в живота ни има неуспех, безплодие, глад, пустота – вината е у нас, сърцата ни са земя пуста, изсъхнала и безводна (Пс. 62:2).

И днес Бог сее, ще сее и утре и дори до свършека на света. Сее и ще сее щедро, обилно и непрестанно. Сее и ще сее чрез сто­тици хиляди пастири, проповедници и учители! Когато забие камбаната или клепалото, Бог зове в храма Своите чеда, за да посее там в сърцата им, чрез свещенослу­жителите, Своето слово.

Братя и сестри, посещавайте църковните служби, слушайте църковни поучения, но всеки трябва да се потруди преди всичко за сърцето си – да го направи добра почва, да го разорава, да го чисти от «камъни» и «тръни», тоест от греховни зародиши и изра­стъци, да го напоява с чистото и святото. Само на така подготвена почва падналите семена на словото при съдействието на Божията благодат поникват, израстват и дават добър плод – едно сто, друго шейсет, и друго трийсет.

Светите отци, чиято памет честваме днес, са били не само големи и неуморни сеячи на словото Божие, но и изпълнители на словото. Техните сърца са били «добра почва», на която това слово е пониквало, расло и принасяло най-обилен добър плод.

Да бъдем като Отците – това ще бъде най-добрата почит, която можем да им поднесем и отдадем!

Нека винаги помним, че «всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън» (Мат. 3:10)! Да се трудим, и Бог да ни помага, та да не заслужим такава окаяна участ! Свети апостол Иаков пише: «Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели!» (Иак. 1:22)

Накрая, братя и сестри, искам да спра вашето внимание върху следното: Не само словото Божие е семе, но и всяко човешко сло­во. И не само проповядването на словото Божие е сеене, но и всяка наша беседа, всеки наш разговор също е сеене.

Ние изговаряме много думи, без да си даваме сметка за по­следствията от тях. Човешкото слово е живо зърно, способно да принесе съответен плод: ако нашите думи са пълни със здрави мисли, добри чувства и желания, те несъмнено ще принесат и до­бър плод; ако ли са изпълнени със зловредни мисли, лоши чувства и желания, то такъв ще бъде и техният плод. Както тръните не раждат грозде и репеят – смокини, така и нашите гнили слова няма да принесат добър плод (Мат. 7:16).

Братя и сестри, не забравяйте, че за всяко празно слово ще отговаряме в Съдния ден пред Бога (Мат. 12:36)!

Да внимаваме, щото никога да не излизат из устата ни гнили думи (Еф. 4:29), сквернословие, хула, лъжа, измама, клевета. Да обуздаваме своя език, за да не грешим с него, защото, «който не греши с дума – казва свети апостол Иаков – той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло» (3:2)! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.