Днес беше прочетено евангелието от Лука за това, как Господ възкресил единствения син на вдовицата от град Наин, която поради голямата си скръб силно плачела за неговата загуба.

Човеколюбецът „се смили се над нея и рече й: не плачи. И като се приближи, допря се до носилото”, тогава носачите спрели, а Господ казал на мъртвия: „Момко, тебе думам, стани!” И о, чудо! „Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ” (Лука 7:11-16). С това завършва днешното евангелие.

Кратко четиво, но колко много поуки има в него! Какъв чуден, поразителен и въодушевяващ разказ! Юношата възкръснал от мъртвите по думите на Жизнодавеца и бил връчен жив на горчиво плачещата майка, която неочаквано получила обратно своето безценно съкровище, опората в нейната старост, светлината и радостта на очите си. Каква божествена сила побеждаваща смъртта, която здраво държала в своите окови човечеството в продължение на много хиляди години! Какво божествено милосърдие, възвърнало на майката скъпото любимо дете! Това чудо на възкресението на юношата, братя мои, било извършено като предобраз на бъдещото възкресение на всички мъртви и за утвърждаване на нашата вяра и нашето очакване на всеобщото възкресение.

Нека помним и се радваме на това, че Иисус Христос, нашият Изкупител, победил смъртта, че тя била превърната в сън и на всички нас е дарувано възкресението, което непременно ще последва в определеното от Бог време.

Ала нека, синове на възкресението, да помним своето бъдещо възкресение, нека непрекъснато се стараем да бъдем сред тези, които ще възкръснат за радост и вечен живот, а не за посрама и вечен укор, както казва пророк Даниил; нека се стараем след възкресението да застанем отдясно, а не отляво на Господа и да чуем не страшния глас, който праща грешниците във вечния огън, а гласът, призоваващ наследяващите Царството Небесно.

Нека се стараем според силите си да подражаваме на милосърдието на нашия Господ, да утешаваме както и с каквото можем опечалените, да посещаваме сираци и вдовици особено бедните и безпомощните, да помагаме на бедните, да облекчаваме тежкото състояние на нещастните. Защото според Писанието „милостинята избавя от смърт и може да очисти от всеки грях” (Товит 12:9).

Нека знаем, че всеки от нас носи мъртвостта в себе си заради безбройните грехове на душата обитаваща в живо тяло, както и Господ на едно място нарекъл някои хора мъртви, макар те да били живи телесно, казвайки на едного, желаещ да Го последва, но преди това искащ да погребе баща си: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци” (Мат. 8:22; Лук. 9:60), а ти иди и проповядвай царството Божие; или както Господ казва на един от предстоятелите на църквите: „носиш име, че си жив, а си мъртъв (Откр. 3:1).

Да, на всеки грешник душата е мъртва и тя може да погине навеки, без да прекратява своето съществуване, но пребивавайки в страшно безконечно мъчение. Мъртвата душа на грешника в този живот може да възкреси само един Иисус Христос чрез вяра и сърдечно покаяние. И това е велико чудо — Господ често възкресява души на грешници; понякога за един ден и даже час връща от смъртта към живот една душа, умираща заради своите грехове и страсти и възкръсваща чрез искрено покаяние.

О, какви велики чудеса извършва всеки ден Господ в душите на вярващите и на каещите се грешници — те са толкова много, че поради тяхната многочисленост изглеждат като съвсем обикновени вътрешни движения на сърцето! О, бездна на Божието милосърдие! О, неизтощимо море от чудеса на благостта и дълготърпението Божие! — Слава на Тебе, Господи Иисусе Христе, Агънче Божий, Който вземаш нашите грехове, унищожаваш душевната ни смърт и ни даруваш живот по Твоята неизречена благост!

Но, грешници, да не злоупотребяваме с Божието милосърдие, трупайки грях връз грях, пребивавайки с години в едни и същи грехове, но винаги да бързаме да принесем искрено покаяние, да победим с Божията благодат нашите зли наклонности и привички и да принесем Господу плодове достойни за покаяние.

Ето Той дълго чака от нас да Му принесем благи плодове, затова ще повторя да бързаме към покаяние, та да не ни посече като безплодна смоковница и да ни хвърли в неугасимия огън. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й, СПб, 1894.

Превод: прот. Божидар Главев