Ако сравним душата с всичко видимо като храна, дрехи, скъпоценности, дом, богатство, чест, сласт, увеселение и т.н., ще видим, че душата е нетленна, а другото е тленно, тя е вечна, а другото – временно, тя е невидима, а другото е видимо, тя е невеществена, а другото – веществено.

Затова и душата няма никакво сходство с плътските удоволствия, не може да получи по­кой и удовлетворение от това, което не е сходно и сродно ней (схиархим. Йоан Маслов).

Така пише и св. Филарет Московски: „Колкото и голям да е светът, колкото и да са разно­образни благата му, колкото и да са изобилни потоците от неговите удоволствия, всичко това не може да изпълни малкия съд на човешко­то сърце, което, бидейки безсмъртно, може да бъде изпълнено само с вечния живот“.

Светителят Филарет указва и на Евангел­ския пример: „Какво значи в притчата за блудния син гладът в чуждата страна, постигнал човека, отдалечил се там от дома на баща си? С това се означава, че в греховния свят чове­кът-грешник само за кратко време може да на­мери чувствено услаждане; но скоро започва да усеща душевен глад, защото греховният свят предлага само тленни и бързо изчезващи наслаждения, а човешката душа е нетленна и се нуждае от нетленна храна. Това знаят не само тези, които са очистили и извисили своя вкус за духовна храна, но и предалите себе си на това извънмерно да поглъщат чувствени удоволст­вия. След непродължителни техни опити ние често чуваме от тях признанието, че те са разо­чаровани и вече не знаят с какво да удовлетво­рят себе си“.

Горното се потвърждава и от многочислени примери в историята. „Давид имал всички земни удоволствия – пише св. Игнатий Брянчанинов – и в нито едно от тях не признал блаженството на човека“. „Всички трудове на човека са за устата му – потвърждава и премъдрият Соломон – но душата му не се наси­ща“ (Екл. 6:7 - слав.). И пак: „Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никакво веселие... И ето – всичко е суета и мъчение за духа“ (Екл. 2:10-11 - слав.).

А какво означава тази неудовлетвореност? „Това – пише св. Теофан Затворник – че нищо тварно не може да удовлетвори нашия дух. Произлязъл от Бога, той търси Бога“.

„И тъй, самата вреда от чувствените наслаждения, разрушителни за нашето тяло, са­мата им измамност показва, че ние не заради тях сме създадени и живеем на земята, а за наслажденията истинни, висши, духовни, вечни“ (св. Йоан Кронщадски).

Н. В. Маслов, „За истинните и измамните удоволствия”, превод: † Сливенски митрополит Йоаникий, София, 2018 г.