Беседа по случай празника Успение на Пресвета Богородица
След като някой почине, обикновено идва времето на плача, след това времето на утешение за опечалените, а нататък след едното и другото продължава времето, в което децата и наследниците се ползват от наследството на отишлите си от този свят.
И Успението на Пресветата наша Владичица Богородица подобавало да бъде съпроводено с подобни последствия – естествени поради Нейното сродно с нашето естество и обилно-благодатни поради изобилието на дадената Й благодат.
Плакали апостолите, когато животът на Майката на Светлината, която сияела за Църквата като тиха заря след Слънцето Христос, угаснал пред техните очи. Плакали с горчиви сълзи на естествена печал, но същевременно и сладки заради благодатното умиление, защото вярата в неумиращата благодат на Господнята Майка и чувството на благоговейна любов към Нея доминирали над усещането за Нейното отсъствие.
Пълно и съвършено утешение те получили, разбира се, когато на третия ден след Успението Й заради закъснелия за погребението й Тома отворили Нейния гроб и не намерили там пречистото Й тяло, след което Я видели в славата на възкресението и от Самата Нея чули слово на утешение: радвайте се, защото съм с вас през всички дни.
Ако радостта, която подава възкръсналата Божия Майка има като свой източник присъствието Й с нас през всички дни, то очевидно е, че тази радост като поток от извор трябва да протича през всички времена, докато се влее в морето на вечното блаженство. Ето това е прекрасното и неизчерпаемо наследие, което Божията Майка в Своето Успение не само е оставила, но и е предназначила и преподала на Своите чеда и наследници по благодат. Радвайте се, защото съм с вас през всички дни.
И Църквата Христова приела от Божията Майка това наследие и го пази, като от ден на ден, от година на година и от век на век не престава да го споделя. Затова и днес Тя е свикала това събрание, за да може всеки да приеме частица от тази свята и благотворна радост от благодатното съкровище на Царицата Небесна.
Наистина Тя завещала тази радост не на всички без разлика, но предимно и в най-голяма степен на апостолите. Но тъй като обещала да продължи да я дава заедно със Своето присъствие в Църквата през всички дни, то чрез това Тя разпростряла Своето обещание и върху живеещите след апостолските времена, ако те Я усвояват като Нейни чеда и наследници, чрез апостолска вяра в неумиращата Й благодат и с апостолска благоговейна любов към нея.
И тъй, радвайте се, вие, подвизаващи се във вярата по образа на Петър, който побързал преди другите да изповяда Христос като Син Божий и по силата на вярата си в Него се осмелил дори да шества по вълните! Майката на Началника и Завършителя на вярата е с вас и както Тя, повярвалата, е блажена, така и на вас ще помага сред изкушенията и опасностите да достигнете блаженство.
Радвайте се, вие, които се стремите към съвършенство в любовта подобно на възлюбения ученик, който и Бога съзерцавал най-вече в Неговата проява на любов чрез очите на любовта и който в любовта заключил цялото учение за живота! Тази, Която бе наречена Майка на възлюбения ученик е с вас, тя не ще откаже да бъде и ваша Майка, за да покровителства вашето духовно възпитание и възхождане от робския страх до съвършената любов, която пропъжда страха (виж 1 Иоан 4:18).
Радвайте се, ревнители на словото на истината! Майката на вечното Слово е с вас и неотстъпно се застъпва пред Него за вас, та Той да ви даде уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници (виж Лук. 21:15).
Радвайте се, вие, които пазите девството и целомъдрието! Приснодевата е с вас, и както девството е приближило към Нея Иоан, така и вас ще приближи към Нея. Ще познаят това на практика чрез опита особено тези, които отделени от света благоразсъдно целомъдърстват духом и телом. А някои от тях станаха известни и за света като например преподобните Антоний Печерски и Сергий Радонежки.
Радвайте се и вие, които живеете в благословено съпружество! Сгодената Дева и неневестната Майка, Която не само удостои с посещението Си жениха и невестата в Кана Галилейска, но и изпроси от Своя Божествен Син първото явно чудо, Тя не се чуждее и от вас. Тя обича девството, но не презира и съпружеството и вас, които Й се молите, Тя не ще лиши от благопотребна помощ, ако гледате на съпружеството като на съюз не само естествен, но и духовен, който има своя възвишен и тайнствен образец в съюза на Христос и Църквата.
Радвайте се, благочестиви родители, които в благочестие възпитавате чедата си! Дъщерята – резултат от молитвите на праведните Иоаким и Ана, възпитана в Божия дом, Майката на Сина, от Когото е всяко синовство на небето и на земята, признава вас за Свои наследници и чеда по дух и простира върху вас Своя благодатен покров от дома на Бога на небето и земята.
Радвайте се, макар и през сълзи, вие, които бивате изпитвани чрез различни скърби, но подкрепяни в търпението от упованието на Бога! Тази, Която повече от всички на земята, освен Единородния Й Син, бе изпитана чрез скърби, Чиято душа бе пронизана от кръстния меч, от опит знае какво изпитвате вие, съчувства ви и може и желае да ви облекчи, поради което и е наречена Радост на всички скърбящи.
Не можем обаче да не отбележим, че в посочения от нас дял на благодатно наследие на Царицата Небесна мнозина няма да влязат. Какво ще стане с тях? Какво могат да очакват онези, които не се подвизават във вярата, не се стремят към съвършенство на духовната любов, не ревнуват за истината и правдата, не почитат девството, не освещават съпружеството, чедородието и възпитанието на децата, не благославят Бога в моменти на щастие и роптаят при нещастие?
Трябва да кажем истината, че не към тях възкръсналата Божия Майка е изрекла своето безсмъртно „радвайте се”. Не на тях е обещала Своето благодатно присъствие. Но пък не е ли оставила нещо и за такива, както например благодетелните завещатели облагодетелстват не само достойните наследници, но и на недостойните оставят по нещо заради изобилието на милостта? В книгата на Соломон пише за част от наследството, което оставя след себе си праведникът. Какво е това наследство? Разкаянието. „Праведник, умирайки, оставя разкаяние” (Прит. 11:3 – слав.).
За тези, които не са се приближили към Божията Майка чрез подвига на вярата и усърдието на любовта, не са подражавали на примера на Нейните добродетели и затова не са придобили правото да наследят от Нея благодатната радост, за тях Тя е оставила като последна милост разкаянието – наследие, което в началото е горчиво, но е спасително впоследствие, ако бъде насочено към изправление на живота.
Ако ние не сме съумели или по-справедливо казано, не сме се потрудили да придобием по примера на Пресветата Дева радост на духа в Бога Спасителя (Лук. 1:47), нека побързаме да възприемем „скръбта по Бога, която произвежда неизменно покаяние за спасение” (2 Кор. 7:10) и чрез която впоследствие може да бъде придобита и радостта на спасението. Амин.
Сочинения Филарета, митрополита Московскаго и Коломенскаго, Слова и речи, Том V, 1849-1867, Москва, 1885.
Превод: прот. Божидар Главев