Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно (Мат 17:19-20).

Учениците попитали Христа насаме защо не могли да изгонят беса, струва ми се, защото се бояли дали не са загубили преподадената им благодат, чрез която получили и власт над нечистите духове. Затова и питат тайно не защото се срамували (тъй като случилото се станало пред всички и те тъй или иначе били изобличавани, значи нямало защо да се срамуват да го признаят на думи), а защото искали да Го попитат за нещо тайно и важно.

Но какво сторил Христос? „Поради вашето неверие, казал Той, защото, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно (Мат. 17:20). Кога, ще попиташ, те са премествали планина от тук там? Ще кажа, че те извършили много повече, възкресили хиляди мъртви. Наистина, за да се премести планина, не са потребни повече сили, отколкото да изгонваш смъртта от телата. Казват впрочем, че светии, които живели след апостолите и били не толкова славни колкото тях, премествали и планини, когато нуждата го изисквала. Оттук е ясно, че и апостолите можели да правят това, ако било нужно, но тъй като нямало нужда, то не подобава и да бъдат обвинявани. Пък и Господ не казал: непременно ще преместите, а – ще можете да премествате. А те не премествали планини не защото не можели (иначе как биха могли да извършват и по-големи чудеса), а защото не желаели. А не желаели, защото нямало нужда. Освен това може и това да се е случвало, но да не е описано, тъй като не всички чудеса са описани.

И накрая, те тогава още не били напълно съвършени. Защо? Нима нямали такава вяра? Те нямали постоянна вяра и не винаги били еднакво съвършени. Ето – Петър ту бива наричан блажен, ту бива укоряван; също и другите – те получават от Христа упрек в невежество, когато не разбрали думите за кваса. Може би и в този случай апостолите проявили слабост във вярата, тъй както и преди кръстните страдания на Христа те не били напълно съвършени. Говорейки тук за вярата, Христос има пред вид чудодействената вяра и желаейки да посочи нейната неизказана сила, посочва синаповото зърно, което макар да е мъничко на вид, има голяма сила. И тъй, като доказателство за това, че и най-малката искрена вяра има голяма сила, Той посочва синаповото зърно, но не се спира само на това, а споменава после и за планините, като възхождайки и по-нататък, прибавя: нищо няма да бъде за вас невъзможно.

Удиви се тук и на тяхното любомъдрие и сила на духа: любомъдрие, защото не скрили своята слабост, и сила на духа, защото тези, които нямали вяра и колкото синапово зърно, Той не след много време възвисил така, че в тях потекли реки, които станали извори на вяра.

Свт. Иоанн Златоуст, Беседы на Евангелие от Матфея. Беседа 57.

Превод: прот. Божидар Главев