Угаждането на плътта заставя човека не­прекъснато да търси услаждане на външните или вътрешните чувства на душата, да счита за единствена цел в живота собственото си наслаждение или да живее заради собственото си удоволствие.

И така, чувствените удоволствия се заклю­чават във:

– плътски грехове (в това число от вкусна храна, питие, блуд и др.);

– развлечения, зрелища, увеселения (в това число от музика, пораждаща страсти);

– порочни душевни привързаности, мечтателност, разсеяност и др.

Към удоволствията на користолюбието (похотта на очите) човек е увличан от ненасит­ното желание да има извънмерно количество различни вещи. Предметите на тази страст са многобройни: жилища, имоти, транспортни средства и др., а главно – парите, защото те дават възможност да се удовлетворяват различ­ните желания (св. Теофан Затворник).

Гордостта поражда извратено греховно чувство на удоволствие от превъзнасянето над другите. Човек получава порочно удовлетворе­ние от самомнението, когато счита другите за намиращи се по-долу от себе си. При това съ­ществуват различни проявления на тази страст и страстни удоволствия, произхождащи от нея. Така човек може да се наслаждава от:

– тщеславие (когато придава голямо зна­чение на силата или красотата на своето тяло, дрехи, род и пр.);

– властолюбие (когато търси властта не за да принесе полза на Отечеството и ближните, а за това щото всякога да заповядва и никога да не се подчинява);

– славолюбие (когато се услажда от вни­мание, почести, възхваляване и пр.)

Светите отци наричат всички тези удоволствия „измамни и суетни” (схиархим. Йоан Маслов). Понеже всички те нанасят вреда на човека. По думите на светите отци: „Удоволствия­та на сластолюбивия живот разтляват и тялото, и душата и ги поразяват с безчислени болести” (св. Йоан Златоуст). „Всички земни наслаждения – пише св. Йоан Кронщадски – са измамни, вредни, преходни и носят в самото си начало зародишите на тлението едва що се докоснем до тях. Болките и болестите са доказателство за това”.

В трудовете на светите отци се срещат много разяснения за пагубните последствия и от чревоугодието и призиви за умереност в храната и питието. „Неумереността, непорядъчността в употребата на храната, питието и съня разстройват нашето тяло и рушат нашето здраве”, учи Кронщадският праведник. И пак на друго място: „Ето на това ваше ежеднев­но действие – приемането на храна и питие – обърнете най-строго и дейно внимание, по­неже от храната и питието, от тяхното качест­во и количество зависи твърде много вашата духовна, обществена и семейна деятелност. Внимавайте над себе си да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство” (Лука 21:34).

По думите на св. прав. Йоан Кронщадски даже „чаят и кафето, ако се употребяват ненавременно и прекомерно също се отнасят към пиянството”. „Храната и питието – насто­ява той – трябва да се употребяват само за подкрепление на своите сили, а не за търсене на удоволствие, и да не се яде, ако природата не го изисква” (т.е. ако не чувстваме глад, бел. прев.).

За удоволствията от всевъзможните раз­влечения, светите отци казват, че тези удо­волствия не правят хората щастливи. „Зем­ните удоволствия – казва св. Филарет Москов­ски – са измамни лекарства, които за крат­ко време заглушават неизлечимата мъка на ду­шата, възникнала у човека при разстройството на Божия образ в него. Те стават толкова по-малко ефективни, колкото по-често се употре­бяват”. И Кронщадският пастир потвърждава, че при получаване на удоволствията за кратко време „унинието оставя хората, но после то се усилва още повече”.

Светителят Филарет пише: „Светът се стреми към такова съвършенство в суетата, щото съвсем нищо да не прави, а само да се забавлява... Знаете ли към какви последствия привежда тази всепоглъщаща страст към увеселенията, разкоша, непрестанните чувствени наслаждения?... Вместо мнимо бла­женство поддаващите се на нея ще получат истинско и вечно бедствие”.

За пристрастието към светските удоволст­вия човекът бива измъчван и от неговата съвест. „По време на извършване на греха – посочва св. Йоан Златоуст – бидейки упоени от удоволст­вието, ние не чувстваме така силно изобличението на съвестта; но когато грехът е извър­шен и цялото удоволствие премине, именно тогава острото жило на разкаянието пронизва душата”.

Плътските удоволствия донасят на вкуси­лите ги много сълзи (а нали Адам до грехопа­дението не знаел какво са сълзите) и завършват със скърби. „Лъжливи са светските удоволст­вия – потвърждава и св. Тихон Задонски, – след които следват истински скърби”.

Освен това никое земно удоволствие не бива никога пълно. „Всяко земно удоволствие – пише схиархим. Йоан (Маслов) – е смесено с нещо неприятно. Мнозина имат богатство, но нямат здраве, мир, спокойствие, добро име. Други живеят в мир и покой, но са бедни”.

При това светските удоволствия са крат­ковременни и с привикването към тях с времето отслабват. „Нали ако някой би полу­чил каквито и да би било блага на земята, да речем, даже самото царуване, той се ползва от пълнотата на удоволствието в първия, вто­рия, третия ден, но колкото повече време минава, удоволствието, макар и да остава, вече не е такова, то постоянно отслабва” (св. Йоан Златоуст).

„От нищо, което се случва в тялото – по­твърждава и св. Григорий Нисийски – не можем да се наслаждаваме продължително”. А светителят Филарет Московски пише: „Даже посред смеха ще заболи сърцето, веселбите често преминават в плач (вж. Притч. 14:13); т.е. чувственото удоволствие само по себе си е винаги нечисто, но е смесено с неприятност, и е както уморително, така и докарващо беди в своите по­следствия, понеже не само изчезва, но накрая се превръща и в нещо съвсем противоположно”.

Важно е да се помни, че измамните удо­волствия:

– разслабват вътрешната сила, притъпяват нравственото и духовното чувство;

– поробват духа на човека;

– изкореняват любовта към Бога и ближ­ния;

– притъпяват духовния усет, правят човека неспособен да възприема духовни удо­волствия.

„Плътският човек не разбира духовното блаженство, което произлиза от молитвата и добродетелта – пише св. Иоан Кронщадски – и не може да разбере дори и малко що за блажен­ство ще има в оня век (след Второто Христово пришествие, бел. прев.). Той не познава нищо по-горе от земното плътско блаженство и счи­та бъдещите блага за мечта на въображението. Но духовният човек от опит познава блажен­ството на добродетелната душа и предварител­но предвкусва със сърцето си бъдещото бла­женство”.

Тези измамни удоволствия според све­тителя Филарет:

– ни пречат да се молим и водят до загуба на благодатните чувства;

– лишават ни от душевен покой;

– заглушават чувството за греховност, прис­пиват съвестта;

– лишават ни от духовна радост;

– увреждат духовния живот на човека;

– лишават ни от възможността да бъдем мъдри;

А по думите на св. Григорий Нисийски:

– обезсилват мъжеството ни;

– лишават душата ни от бодрост;

– вредят на помислите;

– отслабват силата на мисълта;

– със своята мъглявост привеждат в помра­чение светлата яснота на чистите мисли.

Светите отци наричат светските удоволст­вия мними, тъй като „неразумните удоволствия на настоящия живот не се отличават от сенки и сънища: преди да завърши грехът, удоволст­вието вече гасне, а наказанието за него няма край; сладостта е кратковременна, а мъката за нея е вечна” (св. Йоан Златоуст).

Ала най-глав­ното е, че светските удоволствия не могат да удовлетворяват (наситят) човека, затова са и измамни, мними. „Колкото и способи да изобретяват хората, за да дадат покой и удоволствие на душата си – пише схиархим. Йоан (Маслов), – те не могат да изнамерят в света нищо, с което тя да би се успокоила и наситила... Защото тър­сят това, от което душата не се успокоява и насища”.

Н. В. Маслов, „За истинните и измамните удоволствия”, превод: † Сливенски митрополит Йоаникий, София, 2018 г.