За да не започнат вярващите да малодушестват вследствие заповедите за саможертва и носенето на кръста (Мат. 16:24-27) и за да знаят, че след търпението следва слава и тържество, Господ се преобразил пред Своите ученици.

Това станало така: Господ Иисус Христос, като взел със Себе си тримата Свои ученици Петър, Иаков и Иоан, възвел ги на планината Тавор. Тук учениците полегнали на тревата и заспали, а Господ се молел. По време на молитвата одеждата на Иисус Христос станала бяла като сняг, а лицето Му просияло като слънце. При Него се явили пророците Илия и Моисей и беседвали с Него за завършека на делото Му, тоест за Неговите страдания и смърт.

В това време учениците се събудили и явяването на Божията слава ги изпълнило с такава радост, че те с устата на Петър изразили желанието си да останат на планината, казвайки: „Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия” (Мат. 17:4). При тези думи изведнъж светъл облак засенил апостолите и те чули думите: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте” (Мат. 17:5). Като чули тези думи, учениците паднали на лицата си от страх. Господ се приближил и им казал: „Станете и не бойте се!” Станали учениците, но пред себе си не видели никого освен Иисуса Христа.

Спасителят Христос по време на Своята молитва се преобразил пред учениците и славата Божия Го осияла. Целта на нашия живот е постепенно по своя воля при помощта на Божията благодат да възхождаме от слава в слава, от сила в сила и така да се преобразяваме вътрешно и духовно, като отдалечаваме ума си от земното и го насочваме към небесното, сърцето си – от чувственото към възвишеното, волята – от своите грехове и страсти към изпълнението на Божията воля. Това никак не е лесно и е свързано с множество трудности. Но ако ние не щадим нито трудове, нито усилия, нито дори жертви, когато се стараем да постигнем нещо по-добро в този живот, то не сме ли длъжни повече да се погрижим за вечното, за това, което може по Божия воля да ни достави участие в Божествената слава?!

Господ ни е дал пример, който да последваме: „Дадох ви пример, казал Той на апостолите, а в тяхно лице и на нас, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих” (Иоан 13:15).

Какво би могло да бъде по-възвишено и по-назидателно за нас от този Свят Образ на Богочовека? Нека и ние се преобразяваме от тъмнина към светлина, от грях към добродетелен живот, от непослушание на Божията воля към по възможност пълно изпълнение, да се преобразяваме не с външни прояви на живота, а с вътрешен живот, с живота на нашия безсмъртен дух.

Сам Преобразилият се на Тавор ни е предуказал средство за това. Той се молил на Бога Отца и в минутите на Неговата Синовна молитвена беседа с Отца се явил преобразен и сияещ. Това чудно явление е много показателно за нас. По време на молитвата в Богочовека се проявила Небесната Слава, Божествената Светлина, за която просим да възсияе и в нас грешните.

О, ако и нашите молитви биха били така чисти и преизпълнени с любов! Тогава, разбира се, греховният мрак не би се докосвал до нас, Светлината на благодатта би освещавала целия наш земен живот и тогава всеки заедно с апостол Петър би могъл да каже „Господи, добре ни е да бъдем тука” (Мат. 17:4). Амин.

Старец в миру, Святой праведный Алексей Мечев, Житие, письма, проповеди, записи на книгах, Москва, 2010.

Превод: прот. Божидар Главев