Измамните удоволствия. Защо човекът се стреми към тях
Бидейки създаден за истинното блаженство, човекът след грехопадението изпаднал в мъчително състояние. При това пагубните последици от първородния грях се разпространили в целия човешки род: „Мъчителната склонност към греха започнала да се предава по пътя на естественото раждане“ (схиархим. Йоан Маслов).
И все пак, „сърцето на човека, както и преди, естествено търси блаженството, за което той е и създаден. Но злият дух дава лъжлива насока на този стремеж“ (св. Йоан Кронщадски), предлагайки вместо истинните удоволствия, измамни и мними такива. Кронщадският праведник продължава: „Врагът го измамва със земно блаженство – богатство, почести, блясък на дрехите, мебели, посуда, транспортни средства, градини, различни увеселения;… насилствено приковава сластолюбивото сърце към земните блага“.
„Разтляното сърце – пише схиархим. Йоан (Маслов), – лишило се от чувството за Божието присъствие, постоянно жадува за разнообразни суетни удоволствия, което заглушава в него паметта за безсмъртието на душата и за тези истинни блага, за които човекът е създаден“.
Причината за жаждата за чувствени удоволствия е отдалечаването от Бога. „Пустотата на сърцето, лишило се от наслаждаването с Бога, предизвиква жаждата за много и разнообразни удоволствия,... в които ние се надяваме да намерим услаждане на своите вътрешни и външни (т.е. душевни и телесни, бел. прев.) чувства“ (св. Теофан Затворник).
И ако по-рано истинското блаженство за човека се намирало в единението с Бога, в стремежа към доброто и красотата, то сега той започнал да се стреми към получаване на удоволствие от удовлетворяването на страстите.
Видовете мними, измамни удоволствия са твърде разнообразни, както различни са пожеланията, привличащи към тези удоволствия, понеже чувството за удоволствие възниква при удовлетворяването на пожеланията.
„Разгледайте, прочее – призовава св. Филарет Московски – какви желания управляват човека в светския живот. Те са многоразлични, но ако разгледаме техните общи източници, то ще се покажат следните основни пожелания: желание за удоволствие, собствено, чувствено; желание да притежаваме това, което сме видели и ни е харесало; желание да сме по-горе от другите. Или накратко: плътоугодие, користолюбие и честолюбие; както казва апостолът (св. Йоан Богослов, бел. прев.): похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска“ (1 Йоан 2:16).
„Естествените пожелания и удоволствия не излагат на укор, тъй като те са необходими следствия от устроението на нашата природа. Понеже естествено удоволствие ни доставя и храната, удовлетворяваща нашия глад; и питието, утоляващо измъчващата ни жажда; и сънят, обновяващ силите, изтощени от бодърстване; и всичко друго,... което е необходимо за благополучието на нашето естество и е необходимо за придобиването на добродетелта. И все пак, всичко такова е уместно в разумни граници“ (св. Максим Изповедник).
Обаче „злият дух пленява и побеждава човека в този свят с това, че извънмерно възбужда естествените душевни и телесни потребности на човека, непрестанно ги извращава, довеждайки ги до крайност, без всякаква нужда, и с това разпалва и душата, и тялото; откъсва душата от Бога чрез прилепянето й към чувственото и чрез пропадането й в страстите на злобата, гордостта, завистта, унинието, леността, чревоугодието, блудта, пиянството, користолюбието, честолюбието и пр. Затова са и нужни: постът, целомъдрието, въздържанието, кротостта, смирението, незлобието, вярата, надеждата и любовта, молитвата“ (св. Йоан Кронщадски).
Защо човекът е така послушен на врага, така силно се стреми към чувствени удоволствия? Грехопадението на Адам разпространило в него и в неговото потомство своето безобразие (в смисъл увреждане на образа Божий, бел. прев.) и нечистота. „Тази нечистота малко се забелязва от хората, тъй като тя е навлязла дълбоко в тяхното същество и се е разтворила в самата им природа. Но именно нечистотата постоянно, в тайнствената глъбина на душата, заставя хората да се отчуждават от своята безсмъртна същност, да се занимават само с временните си нужди, да се хранят само с чувствени удоволствия и да живеят в суета и разсеяност“ (св. Филарет Московски).
А в какво се проявяват нечистотата и похотта на човека? „Похотта – обяснява светителят Филарет – е като че желание след желанието, желание, разпростряно отвъд пределите на естественото желание, страстно, неуправлявано от порядък и умереност“.
„Плътската похот собствено – продължава Московският йерарх – е безмерно желание за плътски, чувствени удоволствия, в противоположност на въздържанието, трезвостта и целомъдрието“. Светителят Григорий Нисийски обяснява, че плътските удоволствия се наричат чувствени, тъй като проникват в човека чрез някое чувство (в смисъл някое от сетивата, бел. прев.)“.
Н. В. Маслов, „За истинните и измамните удоволствия”, превод: † Сливенски митрополит Йоаникий, София, 2018 г.