Празнувайки днес паметта на светите апостоли Петър и Павел, трябва да приемем от тях и прилично за този ден наставление, за да не празнуваме напразно, а чрез празненството да се учим на трудолюбиво християнско житие.

У светите апостоли всичко е поучително: примерът на техния живот, трудовете им в разпространяването на евангелската проповед и най-вече техните боговдъхновени писания, които ни се предлагат ежегодно в църковните четива. Може би някой ще пожелае да почерпи наставления за себе си и в този изобилен и дълбок извор. Но днес аз искам заедно с вас да спрем вниманието си върху нещо по-просто и по-близко нам, а именно върху имената на светите първовърховни апостоли и от тях да извлечем за себе си урок за днешния ден. Послушайте, моля.

Преди всичко вникнете в значението на имената на тези свети апостоли. Какво означават имената Петър и Павел и защо е устроено от Господа така, че те са съчетани в един празник?

Петър значи камък, което пък от своя страна се свързва с твърдост, здравина и непоколебимост. Павел значи малък и се свързва с не особено високото мнение за себе си, със себепринизяване и смирение. Петър и Павел заедно ни учат, че трябва да бъдем твърди във вярата и християнските добродетели, а в същото време да сме смирени и да не мислим високо за себе си, като ни посочват и че не е добре да сме твърди, без да сме смирени, а също и че който е по-смирен, той е и по-твърд в християнската вяра и живот. Както този, който строи къща поставя преди всичко дълбоки основи, така и в християнството преди всичко трябва да се задълбочим в себепринизяването, за да можем след като сме застанали на тази твърда основа, после вече върху нея да съзиждаме дома на спасението по указанието на Господа, Който е основа на нашето спасение, такава, каквато никой не може да положи, и Който, бидейки по-високо от всичко, смирил Себе Си, като бил послушен даже до смърт и то смърт кръстна. Тъй че смирението е най-надеждната основа на християнската вяра и добродетели.

Защо е така? Защото без Божията благодат ние нищо добро не можем нито да помислим, нито да извършим, а Божията благодат не се дава на самоуверени и надяващи се на своите сили люде. На кого ще погледна, казва Господ, ще погледна на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово. Както дъждът се стича от високите места и обилно оросява низините, така и смирените обилно привличат Божията благодат, а гордостта и самонадеяността я отблъскват.

Такъв е законът на Божията правда, че Бог се противи на гордите, а на смирените дава благодат. Не смятам за нужно да ви обяснявам, братя, към какво ни задължава това, защото това е видно от само себе си.

Обърнете внимание и на промяната на апостолските имена. Петър преди това се наричал Симон, а Павел – Савел. Господ променил техните имена и Симон нарекъл Петър, а Савел – Павел. Тази промяна на имената означава съществена промяна и в душите на самите апостоли, защото Бог им нарекъл не какви да е имена, а такива, че самото наречение не само обозначава делото, но и го произвежда. Светлината например е получила битие не преди името си. Същото може да се каже и за въздуха, земята и всяка друга твар. Така е и при апостолите – техните имена са променени, разбира се, защото в тях самите станала промяна, независимо от това предшествала ли тази промяна наречението, или е била произведена от него.

Така, братя, и всички ние, християните, получаваме ново име заради съществената промяна станала в нас. Ние се раждаме както и всички хора от вехтия направен от пръст Адам и ние самите сме и се наричаме направени от пръст, защото и той самият е направен от пръст. Но после се възраждаме в Новия Адам, нашия Господ Иисус Христос, и по подобие на този Адам, Който е небесен и ние се именуваме и ставаме небесни, защото и Той е Небесен.

Християнинът се украсява с Христовото име поради това, че от Христа Господа приема нов живот. „Който е в Христа, той е нова твар”^[1]. Това се извършва в светите тайнства и се извършва чрез слово. Заедно с изреченото: „кръщава се Божият раб” вехтият човек умира и се ражда новият човек; заедно с думите: „печат дара Духа Светаго” върху нашата природа слизат и се отпечатват новите благодатни сили. Както в началото Бог, наричайки несъществуващото, му давал съществуване, така и тук тайнодейственото слово тайнствено произвежда това, което иска.

Мислейки за това, какво да кажем, братя? Ще кажем: да благодарим Богу за неизповедимия Негов дар.

И само това ли? О, не. Но нека според нашето име да бъде и нашето житие. Както Христос, като възкръснал, вече не умира, тъй и ние, които сме възродени за ново битие, да ходим в обновен живот^[2]. Предвечният Бог още преди да се свят създаде, предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа^[3]. Но тогава Той ни е избрал и ни е определил за Себе Си, за да бъдем свети и непорочни пред Него в любов.

И тъй, братя, вие, които носите званието на небесното причастие, постъпвайте достойно за званието, за което сте призвани^[4], за да не падне и върху някой от нас укорът: „носиш име, че си жив, а си мъртъв”^[5].

Едното само име не ни е от полза. Трябва към името да се приложат дела. Иудеите се самовеличаели като чеда на Авраама и се гордеели с това, но Господ какво им казал? – „Ваш баща е дяволът”^[6]. Така и ние на практика сме такива, каквито ни вижда Господ, макар и да не желае да ни вижда такива. Нашето име е християни, а всъщност някой от нас може да е езичник, друг да е невярващ според образа на мислите и живота. Такъв и го вижда Бог и такъв съкровено го назовава, макар външно той да остава с това име, което, разбира се, не е за оправдание, а за укор.

Да възревнуваме да бъдем такива, каквито желае да ни вижда Бог в нашия Господ Иисус Христос, тоест свети и непорочни в любовта, както и ни е нарекъл Той нас в Себе Си преди свят да се създаде. А за това нека на когото е възложено служение, да служи; на когото учение – да учи; който е началник – да началства със старание; който има в изобилие – да дава в простота; да живеем, имайки помежду си нелицемерна любов, да ненавиждаме злото и да се прилепяме към доброто, да бъдем старателни и да не се леним, да горим, работейки за Господа в домашните и църковните молитви. Изобщо според апостола да не се съобразяваме с тоя век, а да се преобразяваме чрез обновения ваш ум, та да познаваме от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия^[7].

Ако така устроим нашия живот и устоим в това състояние, преодолявайки всички препятствия, и вътрешни, и външни, то вижте какви велики обещания ни е възвестил Господ: „На оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената мана, и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, що никой не знае, освен оня, който го получава”^[8]. И по-нататък: „Който побеждава, той ще се облече с бели дрехи, и няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите Ангели”^[9]. И накрая: „Оногова, който побеждава, ще направя стълб в храма на Моя Бог, и той няма вече да излезе вън; и ще напиша върху него името на Моя Бог и името на града на Моя Бог, на новия Иерусалим, който слиза от небето от Моя Бог, и Моето ново име”^[10].

Какво може да бъде по-високо от това? Който има уши да слуша, нека слуша. Амин.

Сборник проповеди «Небесный Покров над нами»

Превод: прот. Божидар Главев

[1] 2 Кор. 5:17.

[2] Рим. 6:4.

[3] Еф. 1:4-5.

[4] Еф. 4:1.

[5] Откр. 3:1.

[6] Иоан 8:44.

[7] Рим. 12:2.

[8] Откр. 2:17.

[9] Откр. 3:5.

[10] Откр. 3:12.