“Какво ли ще бъде тоя младенец?”
Лука 1:66

При евреите се е смятало за голямо безчестие да нямаш деца, особено за онези, които произхождали от знатен род – царски или първосвещенически. А Захарий и Елисавета, които произхождали от Аароновия род до старостта си нямали деца. И ето че накрая Господ им изпратил чедо.

Архангел Гавриил се явил в олтара и заявил на Захарий, че молитвата му е чута от Бога и на старост му се дава в дар дете. Той цял живот се молел за това и вярвал, макар на старост вярата му вече да се колебаела, но самото явяване на небесния ангел, при това в такова свято място, показвало, че рождението на Иоан е Божие дело и той ще послужи за важна цел – за полза на църквата и отечеството. Предусещал това и Захарий, който в пророчески дух след рождението на Иоан го нарекъл пророк на Всевишния, а още и че ще бъде предтеча на Иисуса Христа и ще спаси народа си от враговете му. Не от външните врагове, а от вътрешните: от страстите и от дявола спасявал Иоан, когато встъпил в делото на служението си.

Когато ни се раждат деца, ние често се питаме какво ли ще бъде с тези деца. Какви ще станат те? И твърде често бащата и майката отдават цялото си старание, обръщат голямо внимание, влагат огромни средства за възпитанието на своя син, а всъщност не знаят, какво ще бъде с това дете. Дори да мислят върху това и да питат, няма как да предскажат, а дори и да биха предсказали, предсказанието им би било невярно.

Колко често майката си мисли, че детето й ще я храни на старост, а се случва така, че от него излиза такъв негодник, който отнема от майка си и последния къшей хляб и освен това я оскърбява в старостта й. Друг вижда в лицето на своя син-младенец преуспял търговец, предвиждайки, че той ще бъде голям капиталист, а в същото време често става така, че синът пропилява и бащиния капитал. Друг вижда в своя син-младенец бъдещ храбър герой и завоевател, но понякога се оказва, че синът изобщо не е годен за военна служба.

С една дума, всички родители много мислят и кроят планове за бъдещата участ на децата си, но тъй като това не е пророчество, а само едно гадание и мечта, често се случва така, че когато пораснат, техните деца им причиняват огромни скърби и съсипват живота им. Особено при богатите и знатни люде децата им, които са израснали на ръцете на бавачките, се оказват с такива развалени нрави, че за нищо не са годни. Не светът, а пустинята възпитала Иоан за великата и важна Божия цел и за служението Богу с подкрепата на Божия Дух.

В днешно време има много школи и училища за възпитание на деца, но тези училища често развалят децата. Само една е непогрешимата школа – Божията Църква; тук учител е сам нашият Господ Иисус Христос и Светият Дух. Тук наставници са пророците, апостолите и вселенските учители. На каквото и да учиш своето дете, само ако успееш да го научиш на Божието писание, ще го направиш кротко, благочестиво и богобоязливо и тогава ти си направил всичко за него и няма да отговаряш за него пред Бога. Един свети отец е казал: „Който знае Христа, той знае всичко, макар нищо друго да не знае”. Благочестието за всичко е полезно, а другите науки и изкуства често се превръщат в остър нож обърнат към родителите и децата.

О, колко много родители ще се наложи да отговарят пред Бога за нехристиянското възпитание на своите деца и за това, че не са ги научили на благочестие и свят живот!

Свети Предтече и Кръстителю Господен Иоане, моли Бога за нас грешните! Амин.

Протоиерей Василий Бандаков, Простые краткие поучения. Том 1, Москва, 1900 г.

Превод: прот. Божидар Главев