На днешната Неделя, първа след Неделята на всички светии, се чества паметта на всички български светии. Значи днес ние прославяме всички български светии, възнасяме молитви към всички български светии, които са просияли от нашия род през вековете.

Всеки християнски народ в оградата на светата Христова Църква е дал светии. Такива сме дали и ние, българите.

Отец Паисий Хилендарски в девета глава на своята «История славяноболгарская» е събрал имената на българските светии, «колика просияли от болгарски язик в последная времена» – колкото са просияли от българския народ в последните времена. Той изброява 58 светии и казва: «толико се обретоха» – толкова се намериха, тоест толкова е можал той да открие.

Но не само на изброените от отца Паисия светии, но и на други български светии се знаят имената и на всеки от тях е определен ден за честване. Това са например св. Климент Охридски, св. цар Борис, св. патриарх Евтимий, преп. Петка, преп. Иван Рилски, преп. Димитрий Басарбовски и тъй нататък.

Има обаче много светии от български род, чиито имена не знаем. Тях знае само Бог. Затова именно е определен и днешният ден за ден на всички български светии – знайни и незнайни.

Затова днес Българската света православна Църква и ние тук, като нейни верни и предани чеда, отправяме сърдечна молитва към всички български светии за благодатна помощ и закрила.

Те са просияли от нашия род, те са най-близки нам и ние с най-голямо дръзновение можем да се обърнем към тях като към свои, като към родни нам братя и сестри.

За светиите пророк Исаия казва: «Ще дигнат криле като орли» (40:31).

Вие сте виждали орел как хвърчи високо, високо, ви­соко и волно в небесната синева, далеч от земната суета, кал и мръсотия. Ала погледът му е впит надолу. Високо високо са се издигнали духом светиите, високо при Бога, над греха и порока. Но погледът им е към света – към техните братя и сестри, седящи често в мрак и сянка смъртна (Мат. 4:16), за да им помогнат, да ги извлекат из блатото на греха.

За праведниците у пророците е казано, че са «като роса от Господа, като проливен дъжд по трева» (Мих. 5:7), «извор, чиито води никога не пресекват» (Ис. 58:11). Те, както пише един от нашите даровити религиозни пое­ти^[1], разливат на земята божествена благодат.

В стихотворението си «Светците» той прави сравнение между светиите и водите, които се вдигат «към синьото небе, превърнати в леки, тънки пари», и, като стигнат там, «трупат се и буреносно дишат, гърмят, и дигат се, и пак се снишат, и се изливат в благодатен дъжд» върху засъхналата от жажда земя.

Не тъй ли, – както с водите, – случва се и със светците, – пита поетът, –

тез живи извори в пустинний свят? Те бягат отдолу и летят нагоре – към Небето и звездите. Но стигнат ли при Бога, те назад очи обръщат къмто своите братя и почват да разливат над земята божествена, велика благодат».

Светиите, братя и сестри, се интересуват от нас. Те винаги са готови да ни помагат. Подават ни ръка и ни казват: «Дайте ни ва­шата! Вие сте нравствено-свободни същества, личности със сво­бодна воля. Насила не можем да ви помогнем!»

Ние знаем, че и Спасителят често поставял условието: «Искаш ли?» – Например разслабения във Витезда Той пита: «Ис­каш ли да оздравееш?» (Йоан. 5:6).

В «Откровението» пък казва: «Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене» (3:20). Стои, хлопа, чака: ако някой чуе и отвори вратата, при него влиза, насила не се втурва.

Затова нека по собствена подбуда често да се обръщаме с мо­литва към светиите и по-частно към нашите българските све­тии, като от своя страна чрез образцов християнски живот създа­ваме необходимите благоприятни условия за взаимообщение с тях и получаване от тях на духовна подкрепа.

И сега из дълбините на душата си нека всички, присъстващи тук и участващи в светото богослужение, с едни уста и едно сърце да се помолим на нашите родни светии така:

Вие, които сте просияли от нашия род, като сте се подвизавали с добрия подвиг, пътя сте свършили и вярата опазили и сте полу­чили от Господа, Праведния Съдия, венеца на правдата (2 Тим. 4:7–8), помагайте ни да ви бъдем подражатели в доброто и свето­стта, и понеже имате дръзновение пред Христа Бога, молете Го, като благ, да ни изпрати Неговите щедрости, да подари мир на света и на нашите души велика милост! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.

[1] Архимандрит Серафим (Алексиев) – бел. ред.