Вход

Православен календар

„И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш...”

 

210619001

Продължителното мълчание на поместните църкви по украинския въпрос и безропотното им понасяне на нечуваните досега своеволия на Цариградския патриарх дава повод да си припомним известното стихотворение „Когато те дойдоха...” на протестантския богослов Мартин Нимьолер, противник на нацисткия режим:

„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист. Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ. Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин. Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.”

От години православните поместни църкви мълчат, упорито затваряйки очи пред безчинствата и наглостта на Цариградската патриаршия, която накрая стигна дотам да заграби с „майчината” си десница чужди ней канонични територии. Очевидно стратегията на мълчанието се оказа напълно погрешна, защото няма нищо по-лошо от това безмълвно да се поощрява горделивото себепревъзнасяне на един самозабравил се епископ, искащ да главенства над всички останали.

Тъй като в този случай потърпевша от цариградските попълзновения е Руската църква, всички несъгласни с Фенер у нас бяха обявени от антицърковната пропаганда за маши на Москва, платени агенти на Кремъл и Путин, рубладжии и т.н. Само че превратното тълкуване от страна на Фенер на документите, касаещи отколешното предаване на Киев на Москва бе компетентно разобличено не само от руски, но и от гръцки богослови[1]. Това трябваше да затвори устата на онези, които си служат основно с пропагандни клишета, но, уви, не стана.

Показателен пример за примитивна русофобска по форма и антицърковна като съдържание пропаганда се явява статията на някой си Димитър Иванов във Фактор.бг „Втори разкол в БПЦ - владиците Николай и Данаил скъсват евхаристийното общение помежду си”[2]. Очевидно авторът на статията е добре запознат със спецификите на фейк-новините, тъй като Фактор.бг отдавна се доказа като медия, в която фейкът е по-скоро правило отколкото изключение. Авторът обаче е добре запознат и с църковната действителност, при това с подробности от кухнята, та не ще да е случаен човек. Статии, съставени от полуистини и откровени лъжи, прокарващи „целеви” внушения и откровена пропаганда, при това написани с менторски тон към патриарх и епископат, са много характерни за този сайт.

И така, да видим начина, по който авторът окачествява Особеното мнение на Видинския митрополит Даниил по повод решението на Св. Синод от 12.06.19. Според него (Д.И.) „Особеното мнение на Даниил” било „неособено, а постоянно мнение на Кремъл”. Кремъл тук бива намесен съвсем некоректно и изцяло с пропагандна цел, защото не е известно Видинският митрополит да се е срещал с политически дейци от висшия ешелон на Руската федерация. В същото време интернет е пълен с информация и снимки от срещи на Цариградския патриарх и клирици от Цариградската патриаршия с американски президенти и високопоставени политици.

210619003 210619005

210619007 210619011

Патриарх Вартоломей с президентите Барак Обама, Бил Клинтън и Джордж Буш-старши и Архиепископ Димитрий, оглавяващ доскоро Архиепископията на Вселенската патриаршия в САЩ с тогавашния вицепрезидент Джо Байдън

Следователно, ако махнем фейка, ще излезе, че „Особеното мнение на Видинския митрополит Даниил” си е негово непроменено от самото начало на украинския проблем становище. Това подчертава и сам той в своето изказване. Ще напомним и за съвместното му изявление с митрополитите Ловчански Гавриил и Варненски и Великопреславски Йоан, направено още миналата година, в което тримата застанаха на страната на Руската православна църква в каноническия й спор с Цариградската патриаршия[3].

210619009 210619013
Бившият посланик на САЩ в Украйна Джефри Пайът с патр. Вартоломей и архим. Ефрем Ватопедски

Както се вижда, митрополит Даниил не се влияе от политическата конюнктура и още от самото начало поддържа една и съща позиция, следвайки заповедта на Великия Архиерей думата му да бъде „да, да” и „не, не” (Мат. 5:37). За жалост не всички негови събратя могат да се похвалят с подобна последователност. Цариградският патриарх се отметна пръв, признавайки за канонични псевдоцърквите в Украйна след дългогодишни уверения към Московската патриаршия, че за него те се явяват разколници.

210619015

Джефри Пайът и митр. Йеротей (Влахос), който макар формално да е клирик на Еладската църква, се явява последователен поддръжник на интересите на Фенер, дори когато това означава да се изправи против интересите на своята поместна църква - (виж тук).

Друг, който ни изненада с променената си позиция, бе Пловдивският митрополит Николай. В интервю за Информационно-просветителския отдел на УПЦ през 2017 г. той заявява следното:

„Съчувстваме на каноничната Украинска Православна Църква и на украинския православен народ, защото наличието на разкол се отразява не само на църковния живот... Да разделиш църквата на един народ, означава да разделиш самия народ... Ние се молим и не само се молим, но и като канонична православна българска църква правим всичко, което е по силите ни това изкушение в Църквата да бъде преодоляно.

Аз мисля, че не е лошо това, че те [разколниците] са отишли (може би поканени) да се срещнат с Вселенския патриарх. Мисля, че той ще ги посъветва да се покаят, докато е време, да се осъзнаят и да се върнат в лоното на каноничната православна църква...”
[4]

В това интервю отпреди две години митрополит Николай признава за канонична в Украйна само Украинската Православна Църква към Московската патриаршия и дори изразява надежда патриарх Вартоломей да вразуми разколниците да принесат покаяние, като се завърнат към каноничната църква. Относно тяхното признаване от страна на поместните църкви Пловдивският митрополит заявява:

„Това е невъзможно не защото ние не искаме, а защото каноните на Църквата не разрешават да бъде признато някакво такова формирование, което нарича себе си „църква”.

По-нататък митрополит Николай правилно отбелязва, че каноните са действие на Светия Дух в живота на Църквата и че нарушаването на тези канони е хула против Светия Дух, грях, който няма да се прости нито на този, нито на онзи свят.

Към днешна дата Пловдивският митрополит изглежда е променил позицията си, заявена така категорично не толкова отдавна. Кое ли го е накарало да охладнее към спазването на каноните, нарушаването на които доскоро считаше за грях и хула срещу Светия Дух? Подобна метаморфоза считахме за патент само на Фенер, но ето че днес ставаме свидетели на същата и у един достоен български архиерей, известен със своята обич и ревност към спазване на светите канони...

Острите завои в политиката на Фенер обаче не са нещо необичайно. През 1992 г. по повод низвержението на Филарет (Денисенко) от Руската църква патриарх Вартоломей се обръща към Московската патриаршия, заявявайки: „Нашата Света Велика Христова Църква, признавайки пълнотата на изключителната по този въпрос компетенция на Вашата Светейша Руска Църква, приема синодалното решение за горепосоченото и не желае да причинява никакви затрудненията на Вашата Църква-Сестра”. Днес Цариградският патриарх смята, че според Акта от 1686 г. Киевската митрополия оставала под ведомството на Цариград (което, разбира се, не отговаря на истината). В същото време той твърди, че този документ се отменя, с което изпада в логическо противоречие, защото ако този документ се отменя, значи все пак от края на ХVІІ в. до днес Киевската митрополия законно се е подчинявала на Москва, а не на Цариград.

Преди малко повече от година „великият приятел на Русия и Руската църква” игуменът на светогорския манастир Ватопед архимандрит Ефрем също се изказа по повод украинския въпрос: „Този, който е отишъл в разкол, трябва да разбере, че е извън лоното на Църквата. Ние тук на Света Гора Атон много скърбим по повод украинския разкол, който извърши Филарет. Затова молим всички наши братя, които са напуснали каноничната църква да се върнат в лоното на Православната канонична църква”. Само няколко месеца по-късно обаче архим. Ефрем взе участие в интронизацията на предстоятеля на украинската лъжецърква Епифаний (Думенко). Изглежда за духовниците на Цариградската патриаршия Христовите слова за „да, да” и „не, не” вече не значат нищо.

Тъй като конфликтът между Московската и Цариградската патриаршия отдавна преля извън рамките на юрисдикционния спор, ще разясним накратко какво би значела евентуална подкрепа за неканоничните действия на Фенер.

Освен изброените от митрополит Даниил нововъведения, че Цариградският патриарх чрез украинския томос се провъзгласява за глава на всички поместни църкви, придобивайки изключително право на апелация и намеса във вътрешните дела на църквите, трябва да припомним за съществуващите отклонения от догматичен характер на Цариградската патриаршия, които по подразбиране ще бъдат приети от нейните поддръжници, доколкото еклесиологичните принципи на Константинопол са неразривно свързани с тези отклонения. Във встъпителната си реч на Синаксиса на йерарсите от миналото лято патриарх Вартоломей заяви:

„За Православието Вселенската патриаршия служи като квас, който „заквася цялото тесто” (Гал. 5:9) на Църквата и историята”[5].

Вече сме говорили за Православната църква и изключителните правомощия на Фенер в нея[6]. Сега обаче Цариградският патриарх слага ръка и на самата история. Оказва се, че оттук нататък без кваса, сиреч без Цариградската патриаршия, изобщо не може да има история и оттук нататък за исторически факти ще бъдат признавани само тези, които Цариградската патриаршия санкционира като такива.

„В началото беше Словото… В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците” (Иоан 1:1, 4). Начало на Православната Църква е Вселенската Патриаршия, „в нея е животът и тя е живот и светлина за църквите”[7].

Ако от първия цитат не става ясен източникът на изключителните правомощия на Цариград, то вторият цитат дава отговор на това. От него научаваме, че Вселенската патриаршия е за църквите това, което е Словото – Второто Лице на Светата Троица, за човеците – „живот и светлина”. Следователно освен главенство и непогрешимост, тя вече обладава и божествен авторитет.

Няма да се спираме на другите отклонения в еклесиологията на Фенер, защото те са предмет на отделен анализ. Но ще споменем за изключително своеобразния опит за обосноваване на главенството на Цариградския патриарх в трудовете на Пергамския митрополит Иоан, на които се позовават и други видни йерарси на Константинопол[8]. Първенството в Църквата според него е проекция на първенството, присъстващо в божествената реалност. Фенерският идеолог от години полага сериозни усилия да обоснове главенството на Цариградския патриарх и това е едно от „прозренията”, до които е стигнал. Да се говори за първенството във „вътретроичния живот”, както пък се изразява бившият митрополит на Пруса Елпидифор Ламбриниадис, като изключително качество на Отца, е най-малкото некоректно. Свети Атанасий Велики пише за Сина: „Както Отец е първи, така и Той е първи”[9]. Същото пише и св. Амвросий Медиолански: „Той не е втори, защото Той е първи”[10]. Свети Симеон Нови Богослов е написал цяло съчинение „Против тези, които приписват на Отца първо място”.

Цариградският патриарх Генадий Схоларий пък пише, че „ние не казваме и никога не бихме могли да кажем, че Отец е първи, или Син – втори, или Дух Свети – трети”[11]. Можем само да съжаляваме, че във Фенер не четат трудовете на своите предшественици, а са ги оставили да събират прах в библиотеките...

Истината е, че първенството в Троицата, така както го разбират идеолозите на Фенер, води до субординационизъм (съподчинение) на Лицата и по този начин се премахва тяхната равночестност, което е вече промяна в догмата за Светата Троица. Това би могло да бъде определено като ерес, ако всъщност не ставаше дума за спекулативни богословски умозрения[12].

Болезнените и неоправдани стремежи на Цариградския патриарх за главенство и непогрешимост излизат вече извън контрол, щом като неговите богослови посегнаха на Свещеното Писание и на догмата за Светата Троица за утвърждаване на властовите му претенции. С какво ли още предстои да изненадат фенерските богослови православния свят?...

***

Още един пример за фейк-новина представлява и поредната антицърковна статия във Фактор.бг с дата 20 юни. Под снимка от срещата на митрополит Даниил с Волоколамския митрополит Иларион анонимният автор съобщава, че „прокремълското лоби в Св. Синод бламирало патриарха” и че в БПЦ вече съществувал „нов разкол”[13].

Нека дешифрираме истинската новина.

210619017

Това е снимка от срещата на патриарх Неофит с представителя на Държавния департамент на САЩ по религиозните въпроси г-н Самюел Браунбек от 9 май т. г.[14] Срещата е била част от посещението на г-н Браунбек на Света Гора, Гърция, България, Румъния и Молдова, а целта – „разговори за религиозната свобода и противопоставянето на религиозното преследване в света”.

210619019

Миналия септември г-н Браунбек е имал среща с радетеля за независима украинска църква – тогавашния президент на Украйна Петро Порошенко. Представителят на Държавния департамент го уверил, че САЩ ще продължат да поддържат борбата за създаване на автокефална украинска църква, като израз на американския стремеж за установяване на „религиозна свобода и противопоставянето на религиозното преследване в света”[15]. Това чистосърдечно признание на г-н Браунбек за американска намеса в учредяването на ПЦУ недвусмислено говори в името на чия религиозна свобода е дошъл да агитира той на Балканите и в частност Българския патриарх.

Следователно фейк-новината от Фактор.бг, че „прокремълското лоби в Св. Синод бламирало патриарха”, следва да се разчете така:

„Бламирано е проамериканското, профенерското и проразколническото лоби в Св. Синод”.

Това гласи всъщност истинската новина!

 


[1] Виж статията Възсъединяването на Киев и Москва през 1686 г. и неправилното тълкуване на документите от Константинопол

[2]   https://www.faktor.bg/bg/articles/vtori-razkol-v-bpts-vladitsite-nikolay-i-danail-skasvat-evharistiynoto-obshtenie-pomezhdu-si

[3] https://bg-patriarshia.bg/news.php?id=273759

[4] https://news.church.ua/2017/02/21/bolgarskij-mitropolit-o-raskolax-kak-o-boli-vsej-polnoty-pravoslavnogo-mira/?lang=ru

[5] Archbishop Daniel Participates in Synaxis of Hierarchs of The Ecumenical Patriarchate of Constantinople // https://www.uocofusa.org/news_180901_1.html

[6] Виж статията: Руската Православна Църква с ответни мерки срещу неканоничните действия на Фенер в Украйна.

[7] Пак там.

[8] Тази позиция е изразена в труда на митр. Елпидифор „Отговор на „Позицията на Московската патриаршия по въпроса за първенството във Вселенската Църква”. https://www.patriarchate.org/el/-/primus-sine-paribus-hapantesis-eis-to-peri-proteiou-keimenon-tou-patriarcheiou-moschas-tou-sebasmiotatou-metropolitou-prouses-k-elpidophorou  Критичен анализ на позицията на митр. Елпидифор е направен в студията на дякон Павел Ермилов Secundus sine paribus: Соображения по поводу критики «позиции московского патриархата по вопросу о первенстве во вселенской церкви».

[9] Athanasius Alexandrinus. Oratio III contra Arianos, цит. по Дякон Павел Ермилов, Secundus sine paribus: Соображения по поводу критики «позиции московского патриархата по вопросу о первенстве во вселенской церкви».

[10] Ambrosius Mediolanensis. De institutione virginis 10. 64, цит. по Дякон Павел Ермилов…

[11] Gennadius Scholarius. Tractatus de Processu Spiritus Sancti II, цит. по Дякон Павел Ермилов…

[12] Ако тези богослови бъдат принудени да отговорят на въпроса: „Как вярваш?”, надали биха изповядали догмата за Светата Троица в този вид. Но ето докъде могат да стигнат нездравите амбиции на всяка цена да се утвърди главенството и първенството на Цариград.

[13] https://faktor.bg/bg/articles/vyara-i-demoni/prokremalskoto-lobi-v-sv-sinod-blamira-patriarha-noviyat-razkol-e-okonchatelen

[14] https://bg-patriarshia.bg/news.php?id=289928

[15] Виж тук http://orthochristian.com/115693.html

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template7.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти