Веднъж Господ казал: „Кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си” (Иоан 12:32). И тъй, ако Господ се е възнесъл на небето, то и всички нас ще привлече към Себе Си. Където е Главата, там трябва да бъдат и членовете; а Господ е наш Глава; към Главата трябва да се стремим и ние – членовете на Неговата Църква.

Нашият Глава Иисус Христос е на небето, и ние трябва да се издигнем и достигнем там, а това е толкова удобно за изпълнение, защото Сам Той ни привлича. Не просто призовава, а привлича и ни дърпа натам дори сякаш против нашата воля.

И какво сме се заинатили ние, християните? Защо отказваме да идем на небето? Господ иска да въздигне и всичко наше – тялото, душата и дори всички наши съкровища. Искате ли да имате дом на небето? Въздигнете Богу дом на земята: храм или някакво богоугодно заведение.

Искате ли да пренесете вашите съкровища на небето? Предавайте ги натам чрез ръцете на бедните и немощни братя: където са съкровищата, там ще бъдат и нашите сърца (срв. Мат. 6:20), а значи и душите и телата.

Господ привлича всички към небето: и мъже и жени, и стари и млади, и богати и бедни. За тази цел трябва само да тръгнем по лествицата. Лествица толкова удобна и толкова дълга, че да ни доведе до небесата.

Имаме една лествица – кръста, пътя на страданията, друга лествица няма нито на небето, нито на земята. „Кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си”. Като че Господ ни казва: „Както Аз бях възнесен на кръст, така и всички призовавам на кръста, тази лествица води до небесата и въвежда в рая”.

Господи, нима Ти и грешниците призоваваш на небето? – „Призовавам, приканвам и привличам”. Но не е ли казал Дух Свети, че нищо грешно и нечисто няма да влезе в Царството небесно? – „Нищо грешно и нечисто няма да влезе, докато не бъде умито със сълзи и с Моята кръв”, сякаш ни говори Бог.

Но греховете ни са толкова тежки; със своята тежест те влекат грешниците в дълбините на ада. Ако човек има голям товар върху себе си, то дори малка планина не ще може да изкачи. А кое е по-тежко от нашите грехове; коя планина е по-високо от небесата? За да изкачиш планината, всичко тежко трябва да оставиш в подножието й. За да се изкачиш на небето трябва да свалиш от себе си цялата тежест на греховете, да принесеш покаяние и да спреш да грешиш.

Ах, братя и сестри, колко е хубаво на небето! Там са всички ангели, всички светии, там са всички райски блаженства. Нека се постараем да снемем от себе си всички наши грехове. Тежките грехове влекат човека към ада; нека ги захвърлим – да престанем да се гневим, да пиянстваме и да се предаваме на разврат; да захвърлим всичко противно на Божията воля, което осквернява нашата съвест.

Господи! Вземи и нас със Себе Си, вземи ни там, където Ти си се възнесъл! Ах, колко тежко е за нас да живеем в света сред грехове и съблазни! Господи, помогни ни да престанем да грешим, дай ни сила и твърдост да победим дявола и всички изкушения, пощади и помилвай ни! Амин.

Протоиерей Василий Бандаков, Простыя и краткия поучения, Том 9, 1880.

Превод: прот. Божидар Главев