Христос, Законът и фарисеите
В Шестата неделя след Пасха се чете евангелският текст за изцеляване в събота на един слепороден от Господа Иисуса Христа и неприемането на Неговото чудо от фарисеите. В проповедите върху този текст мнозина съвременни проповедници обикновено допускат следните две грешки: фарисеите биват представяни като строги ревнители на Закона, а Христос - като неподвластен на Закона и дори като негов нарушител. Ще разгледаме само два примера, които ярко отразяват подобен род разсъждения.
В своя проповед за тази неделя митрополит Антоний Сурожки пише: „Бих искал да обърна вашето внимание върху две неща в днешното евангелско четиво. Първо, че отново и отново Господ Иисус Христос извършва чудо в съботен ден, предизвиквайки негодуванието на онези, които съблюдавали Закона с цялата му строгост и фанатично го пазели (к. а.).”[1]
Какво прави впечатление тук? Твърдението на митрополит Антоний, че фарисеите съблюдавали Закона изключително строго и по тази причина укорявали Господа Иисуса Христа за нарушаването Му, изразяващо се в случая с неспазването според тях на съботната почивка. Къде греши Сурожкият митрополит?
Светите отци, тълкуващи свещените текстове, твърдят, че книжниците и фарисеите съвсем не били толкова строги ревнители на Закона, каквито понастоящем биват изкарвани, а лицемери и двуличници. Те били, както днес е прието да се казва, хора на двойния стандарт: връзвали „бремена тежки и мъчни за носене”, като ги туряли „върху плещите на човеците”, а сами не искали и „с пръст да ги помръднат” (срв. Мат. 23:4), извършвайки „двояко зло” според определението на св. Иоан Златоуст. Тоест, „не вършейки добро, в същото време се престрували, че го вършат” (бл. Теофилакт Български[2]). Те изисквали „от подчинените си без всякакво снизхождение пълна и съвършена изправност на живота, а сами на себе си предоставяли пълна свобода на действията” (св. Иоан Златоуст[3]).
Укорите, отправени от тях към Спасителя, били проява именно на този двоен стандарт и в случая с изцеряването на слепородения. „За себе си те казвали, че са от Бога, макар да се домогвали до неправедно убийство, а за Този, Който изцерявал слепи, твърдели, че не може да бъде от Бога, защото не съблюдава съботата” (св. Иоан Златоуст[4]).
Както се вижда, двуличните фарисеи по никакъв начин не се явяват строги ревнители на Закона. Строги ревнители на Закона обаче намираме в лицето на апостолите, а също и на светите отци. Сам Бог е ревнител на Закона: „ревността за Твоя дом Ме изяде” (Иоан 2:17)... Следователно представата на митрополит Антоний както за самия Бог, така и за това кое се явява угодно Нему, се разминава с традиционното църковно тълкувание.
Ако приемем за вярно твърдението на Сурожкия митрополит, че фарисеите „съблюдавали Закона с цялата му строгост”, то това предполага, че те би трябвало и да са негови дълбоки познавачи. Но според отците-тълкуватели точно такива фарисеите не били, особено що се отнася до значението на съботния ден. Както от тази, така и от други проповеди на митрополит Антоний се вижда, че той е наясно с това, че обвиненията към Христос като нарушител на съботата идват тъкмо от неправилното разбиране на нейното значение от страна на фарисеите. Странно защо обаче митрополитът пропуска очевидното: че ако фарисеите погрешно разбират Закона, тогава те се явяват извратители на Закона, а не такива, които го съблюдават "с цялата му строгост". На практика всичко, което митрополит Антоний приписва на фарисеите, св. Иоан Златоуст отнася към Самия Спасител: "Това, че и най-малката черта на Закона трябва да бъде изпълнена, доказал Господ със Своя пример, изпълнявайки Закона в цялата му строгост" (Тълкувание на Евангелието от Матея, Беседа 16).
Днес е особено модерно нарушаването на всякакви правила и закони погрешно да се обосновава с казаното в Евангелието от Марк, че „съботата е направена за човека, а не човек за съботата” (2:27). Мнозина дори самия Законодател[5] и Изпълнител на Закона Христос изкарват закононарушител. Ето как св. Григорий Палама обаче тълкува този откъс от Евангелското четиво на Шеста неделя.
„Той не е нарушил и премахнал съботата, но я е изпълнил, като явил наистина благословена събота: ден по-величав от деня на обикновената почивка от земни дела и затова тя има по-особено и голямо благословение, защото, почивайки от земните и заедно с туй безполезни дела, ние пребиваваме в Бога, търсейки с непостижима надежда небесните и неизречени блага.
В Стария Завет съботата била единственият такъв ден от седмицата, затова и на неразумните иудеи им се струвало (както и на митрополит Антоний, ск. а.), че Господ нарушил законната събота. Но Той е казал: „не да наруша съм дошъл, а да изпълня” (Мат. 5:17). Как Той не нарушил тази събота, но я изпълнил съгласно този Закон? Обещано било Дух Свети да бъде даруван на тези, които Го просят денем и нощем и Той заповядал винаги да бдим и да бодърстваме, казвайки: „Бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий” (Мат. 24:44). За желаещите изцяло да Му се покорят Той направил всички дни да са благословени съботи и по този начин не разрушил Закона, но го изпълнил.”[6]
***
Това, че Христос не се възприема като Изпълнител и подчинен на Закона, се вижда и от проповедта за същата неделя на Бейрутския митрополит Илия (Ауди) "Сърдечната слепота" в Двери.бг. Митрополитът пише: "Бог е заповядал на Своя народ да не работи нищо в съботния ден (Изх. 31:12-17), а да се отдаде на слушане на Божието слово в синагогата, за да го запазят и изпълняват. Но фарисеите не разбрали, че тази заповед е приложима към народа, но не и към Бога" (к. а.).
И тук е налице явно противоречие с новозаветния текст. Митрополит Илия съзнателно или не пропуска факта, че Иисус Христос по природа не е само Бог, но е Богочовек, затова Законът спрямо Него е напълно приложим. Св. апостол Павел в Посланието до Галатяни пише, че Христос се е подчинил на закона: "Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона" (Гал. 4:4-5). Той Сам се явява главен изпълнител на Закона още от самото Си Рождение: приел обрезание в осмия ден, бидейки донесен в Божия храм, ходил в Иерусалим за установените празници, изцерените от Него прокажени пращал при свещениците за положеното освидетелстване, препоръчвал спазването на всичко, което седналите на Моисеевото седалище казвали да се пази и върши (срв. Мат. 23:2-3), ревнувал за светостта на Иерусалимския храм (Иоан 2 гл.) и т.н и т.н. "Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците" (Мат. 5:17), казвал Той. Следователно твърденията, че е нарушавал съботата и е бил неподвластен на Закона, са напълно неоснователни и погрешни.
***
И така, да обобщим накратко казаното дотук:
1) Фарисеите не са били нито строги пазители на Божия закон, нито дори добри негови познавачи.
2) Действията и словата на Господа Иисуса Христа по отношение на съботата по никакъв начин не могат да бъдат ползвани от либералните мислители сред съвременните християни за оправдание на нечие свободомислие, което днес особено силно се изразява в презрително отношение към каноните, църковните устави и предписания, както и към онези, които се опитват да ги спазват. Защото дори Той - Законодателят, Сам е изпълнявал Закона, а не го е нарушавал.
[1] Митрополит Антоний Сурожский, Воскресенье о слепорожденном.
[2] Бл. Феофилакт Болгарский, Толкование на Евангелие от Матфея.
[3] Свт. Иоанн Златоуст, Беседы на Евангелие от Матфея.
[4] Свт. Иоанн Златоуст, Беседы на Евангелие от Иоанна, Беседа 57.
[5] Свети Григорий Палама пише още: „Но това (строгите наказания за грешниците – ск. а.), ще кажеш, се отнася до древния Закон, така че какво отношение има към нас, хората на Новия Завет? [Ако мислиш по този начин] ти явно не си чувал думите на Законодателя и Владиката Христос, Който казва: „Не съм дошъл да наруша закона, а да изпълня. Ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“. (Свт. Григорий Палама, Беседы (Омилии), часть 3, Монреаль, 1984, стр. 233.)
[6] Святитель Григорий Палама, Беседы (омилии), Омилия ХХІ.