Днес, възлюбени братя, бе прочетен откъс от Евангелието от Иоан за изцеряването на слепородения от Иисус Христос. Вие чухте това божествено повествование. Господ, Който е Светлината на света, извършил това чудо така: като плюнал на земята, „направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал” (Иоан 9:6-7).

По-важното обаче е, че този слепец прогледнал с душевните си, а не само с телесните си очи. Той повярвал в Иисус Христос като в Син Божий и Спасител на света за посрама на всички мъдри и разумни сред иудеите, които не повярвали в Христа, въпреки множеството Негови чудеса, явно свидетелстващи за Неговото всемогъщество. Това обстоятелство, тоест неверието на учените и знатни евреи в Иисус Христос като в Богочовек, ми дава повод да побеседвам накратко с вас за душевната слепота, която е много по-опасна и достойна за съжаление, а понякога и за сълзи, отколкото телесната слепота.

Очите са най-благородният член на нашето тленно тяло и те доставят на човека голяма полза и удоволствие, както това е добре известно на всеки от нас, и да бъдеш лишен от зрение, означава да се лишиш едва ли не от половината си живот. Да не виждаш слънцето, да не виждаш никого и нищо, нито себе си, нито другите, нито всичко наоколо, да не виждаш красотата на небето и земята, нито това, което е на небето, на земята и в морето. Та това означава да си почти мъртъв!

Но, братя и сестри, човекът е надарен от Твореца с разумна душа, способна да познава истината, която е неин живот. И този, който поради своята гордост, своенравие и упорство не желае да я познае и върви против своя разум и съвест, против Бога и хората – не е ли такъв най-нещастен слепец, по своя воля нещастен и дори злощастен, такъв, който сам доброволно употребява за зло най-великия дар, който Бог е дал на човека – разумът и свободната воля – неща, които отличават човека от всички безсловесни животни.

Не е ли той най-неблагодарното животно, което пред своя Творец се поругава над чудните Негови дарове за разумните твари? Не е ли той доброволен глупец или безумец, който е извратил самата богодарувана мъдрост, превръщайки я в безумие и наричащ доброто зло и лукавото – добро, сладкото – горчиво и горчивото – сладко? А такива били по времето на земния живот на Иисуса Христа книжниците и фарисеите, както и самите първосвещеници и старейшините на израилския народ.

Виждайки чудесата на Иисус Христос, които се извършвали сред народа, чудеса – най-благодетелни, чувайки Неговото премъдро и спасително учение, и виждайки Неговия напълно праведен, свят и примерен живот, те приписвали чудесата на бесовска сила, извращавали смисъла на думите Му, подигравали Му се, наричайки Го безумец, бесноват, лъжец и измамник, и накрая предали на позорна екзекуция като злодей и бунтовник най-светия от всички светии - Божия Син.

Ето я тази ужасна душевна слепота! Не е ли достойна тя за отвращение и горчиви сълзи? Защото човек, който ослепява душата си поради гордост и упорство, е най-нещастен, бидейки сигурна придобивка за ада, сатанинско изчадие напоено с гордостта и злобата на своя баща дявола. Ето това е хула към Светия Дух, когато човек поради гордост и инат не иска да повярва в явна истина, доказана чрез божествени чудеса. На такъв човек „няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят” (Мат. 12:32) не защото Божието човеколюбие бива победено от нашите грехове, а защото самият човек погива в своята гордост, инат, злоба, лъжа и неразкаяност.

Кое поражда у човека такава слепота? Откъде се взима тя? От крайното себелюбие, гордост и самомнение, от злото разположение на сърцето, от завистта и от постоянната ситост и пресищане. „И яде,… угои се, задебеля и затлъстя; и остави Бога, Който го създаде” (Втор. 32:15), казва се в Писанието. Такива самоволни слепци, синове на погибелта има много и в наше време, както ги е имало винаги. Днес такива самоволни или либерални слепци произвежда свободната не по евангелския разум наука, учеща, че в света всичко е произлязло от само себе си, по природа, че човекът като чедо на природата изчезва със своята смърт, че няма да има възкресение и съд и друг век, който не ще има край.

Тази самоволна слепота се ражда и от либералните разговори и въобще от общението и беседата с лекомислени, невярващи люде или от задоволения, безгрижен и пълен със забави живот, препълнен с ежедневни беззакония и пороци, в които угасва и последната искра на християнски живот. Освен това такива ожесточени душевни слепци се раждат и от озлоблението, отчаянието, непокорността към съществуващите власти, неистовото и нелепо намерение да стане на твоето, да осъществиш своите нелепи идеи, планове и намерения. Такива са днешните анархисти или нихилисти, които в своята слепота мислят да пресъздадат и преобърнат обществото по своему, въобразявайки си, че техните планове са най-добри и ще донесат огромна полза на народа, едва ли не някакъв златен век. Сами бидейки окаяни, те вървят право към ада, а си въобразяват, че принасят полза роду. Какво добро би могло да се очаква от тях? Дървото се познава по плодовете, а нихилистите – по техните адски дела. Боже, съхрани православния народ от такива водачи!

Братя, бягайте от такава слепота и въобще от всяка слепота, която се поражда от греховните страсти: самолюбие, самомнение, гордост, злоба, завист, своенравие и инат, пиянство и невъздържание, користолюбие, блуд, разврат, униние и отчаяние. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева, Том 2-й, СПб, 1894.

Превод: прот. Божидар Главев