С благодарност Ви връщам книгата, която ми изпратихте. Ето и моето мнение за нея.

Явно е писана от човек, който горещо и от сърце се е обърнал към Бога. Но в делото на вярата това не е достатъчно. За да бъде такава книга истинска светлина за самия автор и за да преподава тя реална, а не фалшива светлина за ближните, необходимо е в нея да има нужната определеност. Определеността се заключава в точното познаване на Истината и в отделянето от нея на всичко лъжовно, на всичко, което само изглежда като истина. Това е казал и Сам Спасителят: „Истината ще ви направи свободни” (Иоан 8:32). На друго място в Писанието е казано: „Твоето слово е истина” (Иоан 17:17). Защото желаещият да придобие такава определеност дълбоко вниква в Евангелието, съобразява се с учението на Господа, изправя своите мисли и чувства. Когато човекът извърши този труд, тогава той може да отдели в себе си правилните, добрите мисли и чувства от тези, които само на вид са правилни и добри. Тогава той влиза в чистотата, както и Господ след Тайната вечеря казал на Своите ученици, които вече били образовани чрез Словото на Истината: „Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал” (Иоан 15:3).

Но само едната чистота не е достатъчна за човека: нужно му е оживление и вдъхновение. Така както за да свети фенерът не е достатъчно само да се измие стъклото, а трябва и вътре в него да бъде запалена светлина. Тъй направил Господ със Своите ученици. Като ги очистил чрез истината, Той ги оживил със Светия Дух и те станали светлина за човеците. Преди приемането на Светия Дух апостолите не били способни да учат човечеството, макар вече да били чисти.

Тези неща трябва да се случат и с всеки християнин, който е християнин на дело, а не само по име: първо очистване чрез Истината, а след това просвещение с Духа.

Наистина у човека има и вродено вдъхновение, повече или по-малко развито, което произхожда от раздвижването на сърдечните чувства. Истината отхвърля това вдъхновение, като смесено по природата си, умъртвява го, за да може Духът, като дойде, да го възкреси в обновено състояние. Ако човек преди да бъде очистен от Истината се води от своето вдъхновение, то той ще излъчва за себе си и за другите не чиста светлина, но светлина, смесена и измамна, защото в сърцето му живее не чисто по състава си добро, а добро, смесено повече или по-малко със зло. Нека всеки да погледне в сърцето си и да провери сам опитно думите ми! Те са точни и справедливи и са почерпени от самата човешка природа.

Прилагайки тези критерии към книгата на Гогол, можем да кажем, че тя излъчва от себе си светлина и тъмнина. Неговите религиозни понятия са неопределени, движат се по направлението на сърдечно вдъхновение, което е неясно, не добре отчетливо, душевно, а не духовно. Той е писател, а в писателя при всяко положение „от препълнено сърце говорят устата” (Мат. 12:34), тоест неговото съчинение е непременно изповед на съчинителя, която в по-голямата си част не се разбира и оценява правилно от самия него, но може да бъде разбрана и оценена вярно само от такъв християнин, който е възведен от Евангелието в страна отдалечена от помислите и чувствата, където светлината се различава от тъмнината. Книгата на Гогол не може да бъде приета изцяло за чисто слово на Истината. Налице е смешение – между многото правилни мисли има и много неправилни.

Желателно е вярващият човек, у когото вече е налице отричането от себе си, да пристане в пристанището на Истината, където е началото на всички духовни блага. По тази причина съветвам всички мои приятели, когато става въпрос за вярата, да се занимават само с четенето на светите отци, които са получили очистване по подобие на апостолите, и след това вече са написали своите книги, от които струи чиста Истина и които преподават на читателите вдъхновение от Светия Дух. Извън този път, който в началото е тесен и скръбен за ума и сърцето, навсякъде е мрак, урви и пропасти! Амин.

Том 7. Избранные письма.

Превод: прот. Божидар Главев