В този ден Неделя Пета след Пасха правим възпоменание за жената Самарянка и за беседата на Господ Иисус с тая жена, станала при Иакововия кладенец. В тази Своя беседа Иисус Христос потвър­дил, че Той е очакваният Месия.

Минавайки с учениците Си през областта Самария край град Сихар, Иисус Христос, уморен от пътя и измъчван от дневната жега, се спрял при Иакововия кладенец. Било по обед. По същото време дохожда една жена, за да начерпи вода. Иисус й казва: „Дай Ми да пия!”

Учениците Му били отишли в близкия град, за да купят храна. Между иудеите и самаряните съществували някои различия от религиозен и народностен характер, поради което между тях ня­мало общение. Затова, отговаряйки на Христос, Самарянката казала: „Как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм жена самарянка?” И между Христос и самарянката се завела за­бележителна беседа, в която Спасителят говорил за живата вода и духовната жажда, разкрил някои неща от личния живот на жената сама­рянка, изтъкнал същината на истинското поклонение на Отца с дух и с истина и разкрил Себе Си за обещания от Бога чрез проро­ците и очаквания от иудеите Месия. Нека се спрем сега на самата беседа.

Отначало Самарянката мислела, че Христос е обикновен иудеин. Затова Той й казал: „Да би знаяла дара Божи и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него и Той би ти дал вода жива.”

Под „вода жива” Самарянката очевидно разбрала обикновена вода. Затова и казала: „Господине, ни почерпало имаш, пък и кладенецът е дълбок; отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладе­нец и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?”

Виждайки, че жената продължава да мисли за обикновена вода, Христос я навежда на мисълта за духовната вода. „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която Аз ще му дам, той во веки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен”.

Самарянката все още продължава да мисли, че става дума за обикновена вода и затова моли непознатия Събеседник да й даде от тая жива вода, за която говори, та да не ожаднява и да няма нужда да до­хожда толкова далеч от града при Иакововия кладенец за вода. Тогава Христос й казва: „Иди, повикай мъжа си и дойди тук!” Жената отговорила, че няма мъж. На това Христос казал: „Добре каза, че нямаш мъж, защото пет мъжа си имала и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж.”

Самарянката е изненадана от тия думи. Тя вече разбира, че пред нея стои необикновен Човек, Който знае нейния интимен живот. Затова тя Му казва: „Господине, виждам, че Ти си пророк”. И навярно, за да отклони въпроса за нейния личен греховен живот, тя пита къде трябва да се въздава покло­нение Богу – на планината Харизим, където се покланят самаряните, или в Йерусалим, където се покланят иудеите.

На този въпрос Господ отговорил: „Жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. Иде час и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покла­нят на Отца с дух и с истина… Бог е дух и тия, които Му се покланят трябва да се покланят с дух и с истина.”

След това разговорът минава на друга тема – за Месия, Който има да дой­де и всичко ще извести. Иисус разкрива на Самарянката, че Са­мият Той е Месия. В това време пристигнали учениците, а же­ната бързешком отишла в града и казала на жителите му: „Дойдете и вижте един Човек, Който ми каза всичко, що съм направила. Да не би Той да е Христос.” И много самаряни, които дошли да видят Иисус, повярвали в Него. Те Го помолили да остане в техния град и Той се отзовал на молбата им, като оста­нал там два дни. Така жената станала проповедница на Христа сред своите съграждани.

Според древното църковно предание същата тази жена на име Фотина приела като християнка мъченически венец при римския император Нерон, заедно със седмината си синове. Преди да пре­дадат дух, те били подложени на най-жестоки мъчения.

Император Иустиниан с големи почести пренесъл в Цариград каменния пръстен на Иакововия кладенец и камъка, върху който седял Христос и ги поставил в източния притвор от­ляво в самия вход на храма „Св. София”.

По молитвите на Твоята мъченица Фотина, Христе Боже, помилуй нас! Амин!

Синаксар, (Празнични четива от Триода и Пентикостара), СИ, София, 1977.

Превел и преработил: † Макариополски епископ д-р Николай