Вход

Православен календар

Проповед за Неделя 2-ра след Пасха. Томина Неделя

 

0505191233

Днешната света Неделя е наречена в Църковния устав «Не­деля на апостол Тома». И на светата Литургия се чете евангел­ското повествование за явяването на Възкръсналия Господ на апостолите в присъствието и на апостол Тома (Иоан. 20:26-29).

След възкресението Си Господ Иисус Христос се явил на Своята Майка Пресвета Богородица, както разказва за това «Синаксарът»; явил се на Мария Магдалина (Марк 16:9; Иоан. 20:11-17); явил се на мироносиците (Мат. 28:9-10); явил се на Лука и Клеопа, когато отивали за селцето Емаус (Марк 16:12-13; Лук. 24:13-33); явил се на Симон Петър (Лук. 24:34); явил се на учениците Си, без Тома, в Сионската горница (Иоан. 20:19 —23).

Другите ученици казали на Тома: «Видяхме Господа!» А той им рекъл: «Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!» (Иоан. 20:25).

Тома, братя и сестри, бе един от дванадесетте Христови апо­столи (Мат. 10:3; Марк 3:18; Лук. 6:15; Деян. 1:13). И той знаеше, както останалите ученици, предсказанието на Господа Иисуса Христа, че на третия ден ще възкръсне. Обаче сега, когато уче­ниците му казаха, че видели Господа, тоест, че се изпълнило предсказанието, той не може да повярва и преживява вътрешна борба поради всичко, което напоследък бе станало с техния Учител: съден, осъден, разпнат, умрял, погребан, гробът запечатан и заварден от стража. И в душата му има неудържим порив сам да види и повярва. Той иска да види Възкръсналия, както са Го видели останалите ученици, за да повярва твърдо и непоклатимо.

Тома е образ на човек, който не приема без сам да провери съдбоносните факти, големите събития, необикновените явления, тъй важни за личния му духовен живот, пък и за живота изобщо на всеки човек. Той е образ на човек със силен устрем – чрез непосредствено убеждение да повярва и изповядва вярата си.

След осем дни Възкръсналият Спасител пак се явил на уче­ниците Си, когато с тях бил и Тома. Застанал посред тях и им ре­къл: «Мир вам!» После казал на Тома: «Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъде невяр­ващ, а вярващ!» Отговорил Тома и Му рекъл: «Господ мой и Бог мой!» (Иоан. 20:26).

«А защо Възкръсналият не се е явил на Тома веднага, а чак след осем дни?» – така пита свети Иоан Златоуст и отговаря: «Забавил се, та Тома през туй време, като слуша убеждаванията на учениците и като чува от тях все едно и също, да се възпламени от голямо желание да стане по-твърд във вярата си в бъдеще».

Осем дни в душата на другите апостоли сияе светлината на Възкресението Христово и ги изпълва с радост и духовно весе­лие, а в душата на апостол Тома осем дни има борба и смут. Кое е станало причина за това печално явление? Та нали и Тома, както другите апостоли, е оставил всичко и е тръгнал след Христа? Нали и той е бил Негов неотлъчен спътник? Нали и той е слушал усърдно проповедите Му; замислял се е върху всяко слово, и понякога е питал Христа за някои разяснения (Иоан 14:5)? Нали и той не по-малко от другите ученици е обичал Спасителя и даже искал да умре с Него (Иоан 11:16)? Защо се е случило така, че той изпаднал в тревожно неверие и мъчителна борба? Свети апостол и евангелист Иоан Богослов ни обяснява: «А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус» (Иоан. 20:24).

Чуйте: Тома не бил с апостолите, не бил в горницата, дето всички останали ученици били събрани, когато Иисус им се явил. Затова и не се удостоил да види Възкръсналия Спасител. Не видял Светлината Христа, затова в душата му се загнездил мрак; не се доближил до Истината Христа, затова и в ума му възникнало неверие. И Тома би погинал духовно, ако Сам Възкръсналият Господ не го спасил със Своето божествено посещение.

Да се поучим, братя и сестри, от този пример: колко рисковано е за вярващия християнин да отсъства от неделното и празничното богослужение, да не бъде в храма, в събранието на Божията Църква. Даровете на благодатта, които ние получа­ваме в светите Тайнства, ако не ги възгряваме чрез ревностно посещение на храма Божий и сърдечно молитвено участие в бого­служението, могат да оскъднеят, и в нашата душа да угасне све­тликът на вярата, както изгасва кандилцето, ако не му се долива олио, и да се появи отначало хладно съмнение, а после мрачно и гибелно неверие. Да, братя и сестри, голяма духовна загуба е да се отлъчваме от Църквата и да не бъдем съвместно с Църквата в молитвено общение с Бога и Небето.

Да внимаваме и да се стараем да подражаваме на първите хри­стияни, за които четем в книгата Деяния на светите апостоли след­ното: «И постоянстваха в учението на апостолите, в общува­нето, в хлеболомението и в молитвите… Всички вярващи бяха заедно… единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога» (Деян. 2:42-47).

Празнувайки Неделята на свети апостол Тома, нека урокът от неговото отсъствие от Сионската горница да се запечата дъл­боко в съзнанието ни, и всякога усърдно да откликваме на кам­банния звън, който ни кани в Божия дом за духовно освежаване и небесно благословение.

Да идваме, братя и сестри, в храма Божи, за да разпалваме в себе си искрата на доброто, която всяка душа носи, та като деца на Небесния Отец, да изпълняваме Неговата света воля и да по­стигнем вечния живот в Небесното царство! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template4.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти