Смяташ ли се за богат в този свят, ти се самозалъгваш и заблужда­ваш. Чуй какво казва твоят Господ в Откровението, насочвайки към подобни хора справедливия Си укор: „Казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол, — съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотиите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш” (Откр. 3:17-18).

И тъй, който има мно­го и е богат, нека си купи от Христа прека­рано през огън злато, и като очисти своята нечистотия като с огън, да се яви чисто злато, очистено чрез милостиня и дела на правдата. Купи си белоснежна дреха, за да можеш ти, оголения чрез Адам и в уплах до сега от своята безобразност, да се облечеш в светлата одежда на Христа.

И ти, жено, богата и знатна, в Христовата Църква помажи очите си, но не с дяволските краски (за ресници) (Йер. 4:30), а с (целебния) Христов балсам, за да си способна да виждаш Бога, като Му угаждаш с благи дела и нрави.

Но ти не си такава; ти не можеш да благотвориш в Църквата, защото твоите очи са покрити с черен мрак и нощна тъма и не виждат нито бедния, нито нуждаещия се.

Ти си богата и притежаваш много. Смя­таш ли, че почиташ възкресния Господен ден, щом не правиш приношение (за Евхаристията), щом идваш без жертва в храма, щом си вземаш от жертвата, принесена от бедния?...

Виж евангелската вдовица: тя, помнейки Божествените наставления, въпреки своята крайна и угнетяваща бедност, пусна в съкровищницата последните си две лепти. Като я видя и оцени жертвата й не по стой­ността, а по душевното разположение, Господ обърна внимание не на това колко е по­жертвала, а какво е пожертвала: „Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички; защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотия­та си пусна цялата си прехрана, що имаше” (Лук. 21:3-4).

Преблажена и достохвална жена, щом като преди Съдния ден е заслужила похвала от праведния Съдия! Нека се засра­мят богатите заради своето коравосърдечие и маловерие! Вдовицата, бедна при това, е богата в благотворенето; и тъй като всичко пожертвано е предназначено за вдовиците и сираците, то онази, която би следвало да получи, жертва сама, за да видим какво наказание очаква немилосърдния богаташ, след като и бедните, както показва този пример, трябва да принасят жертва. И за да разберем, че подобни жертви са принос Богу и че тия, които постъпват така, благоугаждат на Господа, Христос ги нарича дарове за Бога и дава да се разбере, че двете свои лепти вдовицата е пуснала Богу в дар, от което става ясно, че „който прави добро на сиро­мах, дава назаем Господу” (Притч. 19:17).

Свещеномъченик Киприан, епископ Картагенски, Книга за благотворителността и милостинята, Изд. „Православна класика”, 2018 г.