В светата Велика събота празнуваме погребението на божестве­ното и живоносно Тяло на Господа и Бога и Спасител наш Иисус Христос, Неговата съботна почивка (Евр. 4:4-5) и слизането Му в ада, чрез което нашият род бе отново повикан от тление към нетление и вечен живот.

Изтеклата седмица се нарича „Велика” не защото тя по време­траене е по-голяма от всички останали седмици на годината, а поради великото дело на човешкото изкупление, което се из­върши в течение на нейните дни. Също и тая събота се нарича „Велика” не защото има повече часове от други съботи, а защото днес се извършиха велики и изрядни дела на нашия Спасител и Господ.

Както някога при първото сътворяване на света Бог, след като създаде всички твари, в шестия ден си почина от всички Свои дела, като освети тоя ден и го нарече „събота”, което значи „почивка”, така и сега Той отново пресъздава света и човека, обно­вявайки го чрез Своя живоносен кръст и смърт и след всичко това си почина днес от тия Свои дела, като заспа живодателен и спаси­телен за нас сън. Пребивавайки, прочее, с Тялото Си в гроба, с Духа Си Той слезе в ада, за да проповядва на тамошните души, които чакаха избавлението. В същото време като Бог, Той беше и с разбойника в рая, а също и неописано беше заедно на престола със Своя небесен Отец и Св. Дух. Тялото на Господа на кръста наис­тина претърпя тление поради временното му разлъчване от душата, но не и съвършено разпадане и разрушаване на телесните съставки, защото бе живоносно Тяло на въплътения Син Божи.

Помазан, прочее, със смирна и алой и повит в чиста плащаница, Христос бил положен в гроба. След това на вратата гробни бил привален камък. Първосвещениците и фарисеите помолили Пи­лата да бъде заварден гробът и да бъде запечатан гробният камък, за да не би учениците на Иисус да дойдат и откраднат тялото Му и после да кажат, че Той е възкръснал. Пилат им казал: „Имате стража; идете завардете, както знаете!” Те отишли, поставили стража и запечатали гроба (Мат. 27:62—66).

Спомняйки погребението на Иисус Господ, днес св. Църква заедно с Божията Майка, жените мироносици, Йосиф и Никодим Го оплаква с погребални песни, в които обаче се долавя надеждата, предвкусването на радостта на Възкресението.

По Твоето неизказано милосърдие, Господи Иисусе Xристе Боже наш, Който след претърпяните мъки и кръстна смърт Си благоволил да бъдеш положен в гроб, помилуй ни и ни удостой да се поклоним на славното Твое Възкресение! Амин!

Синаксар, (Празнични четива от Триода и Пентикостара), СИ, София, 1977.

Превел и преработил: † Макариополски епископ д-р Николай