Вечерта, когато се четат 12-те евангелски четива

В светите евангелия: от свети апостол Матей, глава 27-ма, стихове от 27-ми до 30-ти; от свети апостол Марк, глава 15-та, стихове от 16-ти до 32-ри; от свети апостол Лука, глава 23-та, стихове 24-ти и 25-ти, и от свети апостол Иоан Богослов, глава 19-та, стихове от 1-ви до 3-ти се описват, братя и сестри, покъртителните изтезания и униженията, понесени от Спа­сителя у Пилат – на двора и в Преторията, за които се чете тази вечер и върху които ще се спрем в настоящата проповед.

Първата сцена е бичуването. Светите евангелисти казват: Пилат бичува Иисуса (Мат. 27:26; Марк 15:15; Иоан 19:1). Извеждат Го като овца на заколение (Ис. 53:7) на двора. Добре би било да не гледаме това, което става там. Обаче ние трябва да го видим, за да разберем правилно колко е струвало на Спасителя нашето Изкупление.

В средата на двора се издига стълб. Той е почернял от кръв­та, която го е пръскала при безбройните бичувания на осъ­дени. Виси една желязна халка, която са нахлузвали на врата на осъдения, ако не е стоял мирно; също има въжета и вериги, с кои­то връзвали осъдените.

Да разгледаме палачите – тези сурови мъже. Сатанинска радост се чете по техните лица, тъй като отново ще могат да се отдадат на своята демонична наслада. В ръцете си държат бичове – камшици: на една сопа са прикрепени множество кожени ремъци, снабдени с остроръбести железни парчета. Нима това оръдие за измъчване е приготвено и за Този, Когото всички Божии Ангели прославят от вечност, и Който някога пак ще дойде като Цар и Съдия?! Ще допусне ли Небесният Отец така позорно да бъде малтретиран Неговият Единороден Син?! Да, Той допусна! Заради нашето Изкупление.

И ето, грубите и сурови слуги посягат към Господа Иисуса. Смъкват Му дрехите от тялото, връзват Му ръцете за позорния стълб и Го бият. Това бичуване продължава четвърт час. Често бичуваните падали под жестоките удари и издъхвали. Когато ръцете на мъчителя отмалявали, сменявал го друг. Псалмопевецът пророк и цар Давид в ясновидско прозрение казва: „По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди” (Пс. 128:3), което се отнася до сегашния случай със Спасителя.

Небесният Отец не прати мълния, за да уплаши палачите или да ги убие и земята не се разтвори, за да ги погълне, защото вър­ху бичуването на Иисуса стои написано: „За нас!” Спасителят вместо нас, за нашата вина пострада.

Да разгледаме по-внимателно Божествения Страдалец! Неговите ръце, които вършеха само благодеяния, са вързани за позорния стълб. Те в нищо не са виновни. Можеше ли някой да обвини Спасителя в грях? Не, никой не можеше. Да запитаме Пилат, който Го осъди, той трябваше да знае вината Му. Обаче ние четем, че Пилат четири пъти казал: „Не намирам никаква вина в Него!” (Лук. 23:4, 14, 22; Мат. 27:24). И понеже народът не Го послушал, той си умил символично ръцете и рекъл: „Невинен съм за кръвта на Този Праведник; вие му мислете” (Мат. 27:2). И неговата съпруга, макар и езичница, признала Ии­суса Христа за Праведник (Мат. 27:15). Дори и предателят Иуда свидетелствал за Господа Иисуса: „Съгреших, че предадох не­винна кръв” (Мат. 27:4), и отишъл, та се обесил (Мат. 27:5). Стот­никът при Кръста трябвало също да изповяда: „Наистина Син Божи е бил Тоя Човек!” (Мат. 27:54).

Никой не е могъл да каже нещо наистина лошо за Иисуса Христа, дори и първосвещениците (Мат. 26:59-60), и въпреки това Той стои вързан за позор­ния стълб. Той е там, понеже е заел нашето място, Той е там заради нашите грехове. Нашите ръце, ръцете на човеците са вършили и вършат грехове. Те трябва да бъдат вързани за тоя стълб, а не Иисусовите, но Той, както казва пророк Исаия, „бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме” (53:5).

Бичуването е приключено. Обличат Му отново дрехите и Го въвеждат в Преторията. Събират там срещу Него цялата чета войници. И какво става? „Този е Цар!” – подигравателно вика някой, и другите отговарят с див истеричен смях: „Цар! Щом е Цар, да Му облечем багреница!” Тогава отново Му съ­бличат дрехите и Му намятат червена мантия – багреница върху раменете, които са разкъсани и разкървавени от бичуването. „Един Цар трябва да има корона!” – се провиква саркастично друг и някой изтичва навън, отрязва и донася няколко клона от бодливия храст, който расте там, до стената. От него изплитат венец и го слагат върху главата на Божествения Страдалец. Нечии жестоки ръце го натискат по-силно върху челото, докато от него не започва да капе кръв. После Му дават вместо скиптър тръст в дясната ръка, застават пред Него на колене, присмиват Му се и думат: „Радвай се, Царю Иудейски!” Подир това следва нова сцена. Заплюват Го в лицето, вземат Му тръстта от ръката и Го бият с нея по главата, удрят Му плесници, кланят Му се.

Със ставащото на двора и в Преторията се изпълни написаното в Книгата на пророк Исаия, глава 50-та, стих 6-ти: „Гърба си подложих на биещите и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване.”

Нашето сърце се бунтува. А Небесният Отец вижда всич­ко и мълчи. Мълчи, защото всичко това става заради нас, за­ради нашето Изкупление! Сам Спасителят каза на Никодим: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та вся­кой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан 3:16).

Червената мантия – багреницата, братя и сестри, ни изобличава и на­помня за външното наше лицемерно представяне пред света такива, каквито вътрешно съвсем не сме. Тръсти­ката ни говори за нашето безогледно стремление към власт и чест, към важност и признание, което често ни довежда до мо­рално падение. Дяволът знаеше точно къде можеше да улови на­шите прародители Адам и Ева, когато им каза: „Ще бъ­дете като богове!” (Бит. 3:5).

Защо в този свят има толкова огор­чения, сръдни, кавги, раздори, борби? Не поради този стремеж ли? Господ Иисус Христос беше „кротък и смирен по сърце” (Мат. 11:29). Когато искаха да Го направят Цар, Той отклони това (Иоан 6:14-15). Предложението на дявола, че ще Му даде „всички царства на света и тяхната слава”, ако падне и му се поклони, Господ отхвърли с думите: „Махни се от Мене, сатана!” (Мат. 4:8-10).

Ние оба­че жадно се стремим към власт и чест. Затова тръстта подхожда на нашите ръце, а не на Спасителевите, но Той я носи вместо нас.

Тръненият венец ни подсеща за грехопадението в Рая. Тогава Господ рече на съгрешилия човек: „Тръни и бодили ще ти ражда земята” (Бит. 3:18). Оттогава растат в живота навсякъде в духовен смисъл „плевели, тръни и бодили”; те са дори там, където „рози” цъфтят. Златната корона, която Му бяха предложили, Спасителят не прие, обаче трънения венец взе, отново заради нас. Това е диадемата, която човеците Му приготвиха и поднесоха за Неговата безкрайна любов към тях. Той носи трънения ве­нец, за да ни изкупи от злото. Господ с трънения венец е истинска проповед към всички нас. Всеки любим грях, о който здраво се държим, е остър шип в Неговата глава; с всеки грях вплитаме и увеличаваме тръните в Неговия венец.

Да погледнем, братя и сестри, още веднъж към Спасителя в Преторията! Можем ли да стоим и да гледаме към Него равно­душно? Ако някой може, тогава той не е християнин. Ако Христовите страдания не ни трогват, не побеждават и не смекча­ват нашето сърце, тогава нямаме дял в Него. Но аз мисля, че няма тук такъв, който би могъл да бъде хладен. Нещо ни привлича към Страдащия Спасител с тайнствена сила, защото никой не ни обича повече от Него.

Така с трънен венец и в багреница Пилат извежда Спасителя вън пред първосвещениците и народа (Иоан 19:4-5).

Ние знаем края: Пилат „им Го предаде, за да бъде разпнат” (Иоан 19:16). „Съблякоха Му багреницата, облякоха Му Него­вите дрехи и Го поведоха на разпятие” (Мат. 27:31).

Братя и сестри, нека мислено коленичим в подножието на светия Кръст, сърдечно да го прегърнем, благоговейно да го це­лунем и из дълбините на душата си (Пс. 129:1) през сълзи да вик­нем: „Покланяме се, Христе, на Твоите страдания. Покланяме се, Христе, на Твоите страдания. Покланяме се, Христе, на Твоите страдания. Покажи ни и славното Твое възкресение!” Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.