В този ден – Велики понеделник – правим възпоменание за Йосиф Прекрасни и за изсъхналата смоковница, понеже са свър­зани със страданията на Христос – старозаветният Йосиф се приема като предобраз на страдащия Христос, а изсъхването на безплодната смоковница е станало на днешния ден, когато започ­ват изкупителните страдания на нашия Спасител.

Йосиф бил любим син на патриарх Иаков. В знак на особена родителска обич Иаков направил на Йосиф шарена дреха, поради което неговите братя му завидели. По-сетне завистта на братята към Йосиф се превърнала в омраза, особено когато Йосиф им раз­казал два свои съня. А ето и самите сънища: Йосиф и братята му връзвали снопи  на  нивата. Неговият сноп се изправил, а снопи­те на  братята му го заобиколили и му се поклонили. Друг път Йосиф сънувал, че слънцето, месецът и единадесет звезди му се поклонили. Йосиф разказал тоя сън на баща си. Той обаче го смъмрил и казал: „Нима аз, майка ти и братята ти ще ти се поклоним?”

Когато веднъж Иаков изпратил Йосиф на полето да навести братята си, те като го видели отдалеч, рекли помежду си: „Ето, нашият съновидец идва!” Тогава се надумали да го убият и да кажат после на баща си, че лют звяр го бил разкъсал. Най-възрастният брат Рувим обаче увещавал братята си да не проливат братска кръв, но да хвърлят момчето в една яма. Рувим имал намерение после да го избави и върне при баща му. Не след много вре­ме по това място минали измаилтяни на път за Египет. Тогава Иуда предложил на братята си да продадат Йосиф на тези търговци. Братята го послушали. Йосиф бил продаден за 20 сре­бърника и откаран в Египет, където бил продаден на царедвореца Потифар. Братята взели дрехата на Йосиф, заклали един козел и я напръскали с неговата кръв. След това занесли на баща си окървавената дреха и казали: „Виж, тая дреха, да не би да е на сина ти?” Иаков веднага познал дрехата и казал: „Това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял. Навярно Йосиф е разкъсан.” Раздрал от скръб дрехите си и оплаквал любимото си чедо много дни.

Понеже Йосиф бил млад и много красив, жената на Потифар го харесала и искала да го склони да съгреши с нея. Но целомъд­реният юноша решително отклонил нейното греховно предложе­ние и избягал. Жената обаче успяла да задържи връхната му дреха и надала вик за помощ. Когато нейните слуги дошли за да видят какво става, безчестната жена обвинила Йосиф, че искал да посегне на честта й и той бил хвърлен в тъмница.

Тук Йосиф изтълкувал сънищата на двама служители на фараона – хлебар и виночерпец. Съгласно тълкуванията на Йосиф първият бил осъден, а вторият бил оправдан и върнат отново на по-раншната му служба. Преди обаче да бъде пуснат, Йосиф помолил виночерпеца да си спомни за него пред фараона. Но както често става, бързо забравяме стореното ни добро, тъй и виночерпецът, след като излязъл от тъмницата, скоро забравил за Йосиф.

Минали две години. Случило се, че и сам фараонът сънувал два съня: седем тлъсти крави излезли из реката и пасели в тръстиката. Ето че след тях излезли други седем мършави, които изяли тлъстите. Сънувал също, че седем пълни житни класа израснали на едно стъбло, а след тях израснали и други празни, които по­гълнали пълните. Като се събудил фараонът бил смутен от тия сънища и повикал своите мъдреци да му ги разтълкуват, но никой не можал. Едва тогава виночерпецът си спомнил за Йосиф и оба­дил на фараона за него. Фараонът веднага пратил да повикат Йосиф, който с Божия помощ правилно разтълкувал сънищата. А те и двата имали един и същ смисъл: ще настанат седем плодо­родни години, а след тях и други седем неплодородни. По съвета на Йосиф фараонът трябвало да си постави човек, който в продължение на първите седем плодородни години да прибира и съхра­нява богатата реколта, за да може народът и добитъкът да прежи­веят през време на гладните години. Фараонът поставил Йосиф на тая тъй важна работа. Йосиф се прославил със своята мъдрост, бил възвеличен като спасител на народа и заел второ място след фараона над целия Египет.

Дошли неплодородните години. Настанал глад не само в Еги­пет, но и в Палестина, гдето живеели родителите и братята на Йо­сиф. Принудени прочее от глада, те дошли в Египет. Когато Йо­сиф научил за това, наредил да дойдат при него. Те обаче не го познали. След няколко трогателни срещи, при които Йосиф не се откривал на братята си, най-сетне като не можал да задържи накипелите си братски чувства, за голяма тяхна изненада, той им се открил. След това Иаков заедно с цялата си челяд се преселил в Египет. Преди смъртта си той благословил дванадесетте си сина и склопил очи. Тук, в Египет починал после и Йосиф, като оставил завинаги светъл спомен на целомъдрие и духовна красота. Той се смята за предобраз на Христос, понеже и Христос бе пострадал поради завист от Своите сънародници-евреи, продаден бе от Своя ученик за 30 сребърника, хвърлен в мрачна тъмница, положен бе в гроб, възкръсна самовластно от него, възцари се над духовния Египет, т. е. победи греха и управлява света. В тайнствената пше­ница Той ни дава Самия Себе Си за храна, бидейки хляб, слязъл от небето (Йоан 6:41).

Днес спомняме и изсъхването на безплодната смоковница. Евангелист Матей, след като говори за тържествения вход на Христос в Йерусалим, повествува: „А на утринта, връщайки се (от Витания) в града, (Иисус) огладня. И видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: Занапред да няма вече плод от тебе во веки! И смоковницата веднага изсъхна. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата!”

Някои под смоковницата в случая виждат еврейската Синагога, в която Христос не намерил достоен плод, а само сянката на Моисеевия закон. Христос обаче и това й отне, като я направи съвсем да изсъхне. Но навярно някой би казал: „Защо ли бездушното дърво бе наказано, без да е съгрешило?” Очевидно Господ е проклел безплодната смоковница, за да ни даде с това поука, че такава ще бъде и съдбата на всички, които се окажат като нея безплодни.

По молитвите на Прекрасния Йосиф, Христе Боже, помилуй нас! А м и н!

Синаксар, (Празнични четива от Триода и Пентикостара), СИ, София, 1977.

Превел и преработил: † Макариополски епископ д-р Николай