Към Великия пост много подхождат следните думи на свети апостол Павел от Второто му послание до коринтяните: «Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!» (6:2). Да, Великият пост наистина е най-благоприятното време за духовни подвизи и духовна обнова, най-благоприятното време за спасение на душата чрез очистването й от грехове. И през това време, ако го прекарваме тъй, както светата Църква изисква, Бог според казаното у пророк Исаия, ще ни чуе и ще ни помогне (49:8).

Всичко в Църковното богослужение, като се почне от Под­готвителните недели преди Великия пост, е наредено тъй, че да ни води към постигане целта на Поста.

Колко отрадни, ободряващи душата примери ни се предла­гат! И във всеки от тях ясно се долавя такова внушение: «Не падай духом, грешнико, и не се отчайвай за своето спасение! Ти си богат с грехове, но Бог е по-богат с милост; падни пред Него със сълзи, покай се със съкрушено сърце; нали Той е твой всеблаг и любим Отец, и много отдавна вече те очаква с разтво­рени обятия!»

Припомнете си, братя и сестри, началото на Подготовката! Току-що се заговорва за покаяние и ето - на черковния праг стои смиреният митар: с наведен поглед, с обронена глава, удрящ се в гърди и с тиха, но гореща молитва на уста, молитва, извираща из дълбините на развълнувано и измъчено сърце: «Боже, бъди мило­стив към мене грешника!» (Лук. 18:13), и стоя той дотогава, докато не излезе от храма оправдан.

На следната неделя нова трогателна сцена. Ето блуд­ният син, когото чужбина тъй негостоприемно посрещна и мате­риално и морално опустоши, връща се в бащиния дом и възрадваният отец със сълзите на любовта среща милото си чедо, прегръща го и го целува, забравя цялото му минало и устройва богат пир по случай неговото завръщане.

Още една неделя и пред нас се разгъна във всичкото си величие картината на Страшния Божи съд. Как ужасяваща е тя за грешника, а как е утешителна за праведника...

След няколко седмици, на Неделя Кръстопоклонна, посред храма сияеше светият Кръст Господен, оръдието на нашето спа­сение, този Кръст чрез чиято чудотворна сила разпнатият от­дясно на Спасителя разбойник се възкачи от своя кръст направо на небето. Това спасително Дърво и сега приютява под своята животворна сянка всеки грешник, който със смирение наведе към неговото подножие своята обременена с грехове глава.

Още една седмица, четвъртата на Великия пост, и ние чествахме свети Йоан Лествичник. Пред нас застана тоя дивен подвижник с неговата чудна духовна Лествица, по която сам той се изкачи на небето и която е оставил в наследство нам, за да се упражняваме и ние във възлизане пак там, в нашето общо небесно Отечество.

А днес, в петата неделя на Великия пост, пред нас е пре­подобна Мария Египетска, на която греховният свят готвел ад, а Бог за нейния впоследствие свят живот я удостои с рая.

Тя се отбила от правия път и се предала на безнравствен жи­вот. Всичко принесла в жертва на греха: и красотата и свежестта на младежките сили, и душата, и тялото. И все по-дълбоко и по-дълбоко тъй затъвала в тинята на покварата, че изглеждало невъзможно да излезе оттам.

На Кръстовден тя е в Йерусалим. Тук е свещената Голгота, тук е Живоносният гроб Господен, тук всяка педя земя е осветена от Божествените стъпки на Спасителя на света. Но Мария и тук живее така разпътно, че Адът ликува, а нейният Ангел Па­зител плаче.

Иска да влезе вътре в светия храм, но някаква невидима Сила не я допуска, и всичките й опити завършвали безуспешно. Ето тук за пръв път заговорила нейната съвест, и заговорила така силно и заплашително, че Мария изпаднала в ужас; сега тя по­чувствала всичката гнусота на своето житие и страшната бездна на своето падение. На стената в притвора на храма се нами­рала икона на Богоматер. В горчиви покайни сълзи Мария пад­нала ничком пред усърдната Застъпница на християнския род, просила нейната всесилна помощ и обещала да посвети занапред своя живот на нея и на нейния Божествен Син. Риданията и мол­бата на грешницата били чути: сега тя вече свободно влязла въ­тре в храма и заедно с другите богомолци се поклонила на живо­творящия Кръст Господен. При излизането, с искрено сърдечно умиление и плач, отново коленичила пред иконата на Богаматер и чула от нея наставление: да се уедини в Задйорданската пустиня.

Какъв поучителен и същевременно утешителен урок за всич­ки нас, християните-грешници, урок: никога да не се отчай­ваме за своето спасение. Кой би могъл да помисли, че в мрач­ната душа на Мария може да засияе светлината на Божията бла­годат? А тя наистина засияла и засияла така ярко, че Мария станала като че светоносен ангел. И само този ли пример имаме? Не, те са много, извънредно много в Историята на Христовата Църква!

Кой е бил например разбойникът, разпнат от­дясно на Спасителя? Щом е бил разбойник, значи не е бил до­бър човек, и все пак той от кръста направо премина в рая. А преподобна Евдокия? И тя е била такава голяма грешница като Мария. Но станала чедо Божие и била увенчана с небесна слава. Ами преподобни Варвар? Разбойник, който убил и ограбил до триста човека, в това число и двама свещеници. И той намерил милост и прошка у Бога! Немалко са примерите, при които на дело се изпълняват думите на Спасителя: «Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние» (Мат. 9:13); «Син човечески дойде да подири и да спаси погиналото» (Лук. 19:10).

Силен е, братя и сестри, грехът със своите съблазни, но бла­годатта Божия е безкрайно по-силна. Тя навред търси човека-грешник и го зове към покаяние. И никой не може да изчисли най-разнообразните призиви, които немлъкващо се носят за обръща­нето на грешниците. Кое подбудило Мария да остави пътя на греха и да застане на пътя на спасението? Това, че невидима Сила не я допуснала да влезе вътре в храма и така й отворила духовните очи да разбере причината да не може да влезе: понеже е станала, както впоследствие тя сама казва за себе си, «по­слушница на дявола».

И в нашия живот тая невидима Сила често по свой начин ни говори, за да се стъписаме и замислим върху нашето поведение. Но спираме ли нашето внимание? Кое е заставило блудния син да дойде в себе си и да се върне от далечната страна в дома на баща си? Гладът и бедствията, които го постигнали в чужбина. Чрез тях Бог му е говорил. Не се ли носи зовът на Небесния Отец и сред разните беди и скър­би, които сполетяват в живота всякого от нас? Но чуваме ли го? Може би го чуваме, ала не искаме да го разберем.

Кое възнесе разбойника от кръста направо в рая? Собствените му страдания върху кръста и страданията на невинно разпнатия с него Иисус Христос му отвориха сърцето и устата за молитва: «Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!» (Лук. 23:42). И ние търпим всевъзможни страдания и болести, често мъчителни. А кой от нас се досеща, че тук е налице не просто нещастна слу­чайност, не съдбоносна непредпазливост, а благодетелната Десница на Провидението, Което иска да ни отстрани от гибел­ния път?

Кое е вразумило преподобна Евдокия? Старец Герман, пътувайки, спрял се да пренощува в дома, дето живяла и тя. През нощта той си чел на глас Давидовите псалми и глави от Евангелието. Евдокия, която била будна в съседната стая, се заслушала и чула всичко. И това така силно й подействало, че тя се решила напълно да промени досегашния си греховен начин на живот. И нам Бог понякога изпраща благочестиви «германовци», но слушаме ли ги?

Кое е заставило разбойника Варвар да се замисли и обърне към Бога? Една вечер той се вър­нал с богата плячка и предоволен започнал да я разглежда и да й се радва. Но изведнъж почувствал силно отвращение към своите престъпления и жал за хората, които е нападал, измъчвал и убивал. Пред очите му се мяркали локвите с проляна от него кръв. Размислил се, спомнил си за Страшния Божи съд, съвестта заговорила. Терзан от нейните угризения, Варвар оти­шъл при свещеник, изповядал греховете си, три години се каел и после се уединил в една гора и се предал на спасителни подвизи. Светли размишления понякога озаряват и нашата грешна душа, но за дълго ли? Това не е слънчева светлина, туй е мълния: ето тя е блеснала, осветила, и вече я няма, а у нас пак е страш­на тъмна нощ...

Вижте, братя и сестри, колко грешници, и при това големи грешници, са се обърнали и застанали на пътя на спасението, и то са се обърнали по повод на случаи, каквито и нас спохождат и от каквито сме отвред заобиколени, като с въздух. Всеблагият Божи Промисъл никого не оставя без Своята грижа и постоянно чука и буди нашата дремеща съвест. Трябва да се пробудим от греховния сън и бодро и смело да тръгнем по новия път, сочен ни от Пръста Божи и водещ ни в Царството на светлината и блаженството.

Но да се върнем, слушатели, отново към Мария Египет­ска! Ние я оставихме в Йерусалимския храм. Сега тя вече е в Задйорданската пустиня. Отишла е там, за да се кае, а главните подвизи на покаянието са постът, молитвата и борбата със стра­стите и изкушенията. Четиридесет и седем години прекарала тя в пустинята. Със себе си донесла два и половина хляба, а след това се хранела от оскъдната растителност, каквато пустинната каме­ниста и безплодна почва могла да й предложи. Ето какъв е бил нейният пост! А молитвата й? Тя се молела денем и нощем, обливайки се в покайни сълзи: молела се ту при палещ зной, ту при леден студ, нямайки нито покрив, нито обувки, нито дрехи; молела се в самота и тишина, нарушавана само от воя на диви зве­рове; молела се, докато, въпреки природните закони, се издигала от земята и стояла във въздуха. Водила упорита борба със стра­стите, с лошите мисли и грешните пожелания, които често се про­буждали и оживявали в нея, борила се с нападенията на лукавия и с неговите нечисти внушения. Простряна на земята, тя викала към Бога за помощ и не ставала, докато не се усмирявало сърцето й. И този изумителен подвиг на пустинно покаяние се продължавал цели четиридесет и седем години! И се извършвал не от ангел, а от обикновен подобострастен нам смъртен човек! Затова пък този човек, с Божията благодат станал като че ан­гел: Мария преминавала през река Йордан като по сухо, през време на молитва, както вече казах, издигала се във въз­духа, знае името на дошлия при нея старец Зосима, когото за пръв път вижда, знае, че той е свещеник и то от много години, чете мислите му, вижда и предсказва бъдещето. Пред Зосима тя се изповядала, той я е и причастил.

Разбира се, такива покайни подвизи, като тия на Мария Еги­петска, не са по нашите сили. За нас е достатъчно да прека­раме Великия пост в молитва, в пост, с искрено сърдечно покая­ние и приобщаване със светите Христови Тайни; през тези свети дни да не се препъваме в «камъните» на съблазните и греха, да обуздаваме нашите страсти и светски влечения, да се въздържаме, както ни съветва свети апостол Павел, «от всякакво зло» (1 Сол. 5:22).

Братя и сестри, преподобна Мария Египетска е не само обра­зец на покаяние, но и наша молитвеница и усърдна помощница в това велико дело. Тя върху себе си е изпитала тежкото бреме на страстите и от опит знае колко трудна е борбата с тях. С хри­стиянска твърдост и храброст е издържала тази страшна битка и удържала победа. Мъжествено, с Божия помощ, преодоляла своята греховна природа и с безпримерни подвизи на истинско покаяние изкупила своята вина.

Сега тя е в светлия сонм на Небожителите, увенчана с по­бедния венец на славата и блаженството и има дръзновението да ходатайства за нас пред Престола на Божието милосърдие. Нека я призоваваме на помощ всеки път, когато нашата воля отслабва в борбата с греха и да вярваме, че тя, която до­бре познава немощта и нуждата на човешката природа, непременно ще се отзове.

А в тая минута нека й се помолим така: Духовна наша Майко, преподобна Марио, моли Христа Бога да ни прости съгрешенията и помагай ни достойно да продължим и завършим този свят Пост, та с възродена душа да посрещнем избрания и свят ден – Празника на Христовото Възкресение, славейки го с чисто сърце! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.