Днешното наше събрание, братя, в чест на Пресветата Дева, извиква у мен желание да изкажа слово за Нейна възхвала, което ще е полезно и за събралите се на това църковно тържество. То представлява похвала на жените, прослава на този пол, каквато слава била доставена от Тази, Която е в едно и също време и Майка, и Дева.

Въжделено и чудно събрание! Нека тържествува природата, защото се въздава чест на Жената; нека да тържествува човешкият род, защото се прославя Девата. „Дето се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие” (Рим. 5:20). Днес нас ни събра тук Светата Богородица и Дева Мария, чистото съкровище на девството, мисленият рай на Втория Адам – мястото, където се извърши съединението на естествата и където се утвърди Съветът за спасителното примирение.

Кой е видял някъде и кой е чувал Безпределният Бог да е обитавал в утроба – Този, Когото Небесата не поместват и Който не бива ограничаван от девическата утроба?!

Родилият се от жена не е само Бог и не е само Човек: в този случай Родилият се направил жената, която била древната врата на греха, врата на спасението. Там, където змията изляла своята отрова, предизвиквайки непослушание, там Словото въздигнало за Себе Си одушевен храм, влизайки в него поради послушанието. Където се появил първият грешник Каин, там се родил безсеменно Изкупителят на човешкия род Христос. Човеколюбецът не се погнусил да се роди от жена, защото това Негово действие подарило живот. Той не бил засегнат от нечистотата, когато се вселил в утроба, която Сам Той устроил така, че тя да бъде чужда на всяка повреда. Ако тази Майка не бе останала Дева, то Роденият от Нея би бил прост човек и Неговото рождение не би било чудесно. Но тъй като Тя и след рождението останала Дева, то Кой е Роденият, ако не Бог? Неизяснимо е тайнството, защото по неизясним начин се родил Този, Който безпрепятствено преминал през дверите, когато били заключени. Изповядвайки в Него съединението на двете естества, Тома възкликнал: „Господ мой и Бог мой” (Иоан 20:28).

Апостол Павел казва, че Христос „за иудеи е съблазън, а за елини безумство” (1 Кор. 1:23): те не познали силата на тайнството, защото то било непостижимо за ума: „ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата” (1 Кор. 2:8). Ако Словото не се бе вселило в утроба, то плътта не би седнала с Него на Божествения Престол. Ако за Бога би било оскърбително да влезе в утроба, която Той е създал, то и ангелите биха се оскърбявали, служейки на човека.

Този, Който по Своето естество не подлежи на страдания, заради милосърдието Си към нас подложил Себе Си на много страдания. Ние вярваме, че Христос не става Бог чрез постепенно възхождане към Божественото естество, а вярваме, че бидейки Бог, по Своето милосърдие става Човек. Ние не учим, че човек е станал Бог, а изповядваме, че Бог се е въплътил и въчовечил. Своята Рабиня избрал за Майка на Себе Си Този, Който по Своята природа няма майка и Който, явявайки се по Божий промисъл на земята, няма тук на земята отец. Как един и същ е и без баща и без майка по думите на апостола (Евр. 7:3)? Ако Той е само човек, Той не би могъл да бъде без майка. И наистина Той има Майка. Ако Той е само Бог, то Той не е без Отец и в действителност Той има Отец. Той няма майка като Творец и Бог, и няма баща като Човек.

Убеди се в това от самото име на архангела, който благовестил на Мария: неговото име е Гавриил. Какво значи това име? То означава „Бог и човек”. Тъй като Този, за Когото той благовестил, е Бог и Човек, то и неговото име предуказвало това чудо, за да може с вяра да бъде прието делото на Божественото домостроителство.

Обикновен човек не можел да спаси хората, защото всеки човек сам имал нужда от Спасител: „всички, казва свети Павел, съгрешиха и са лишени от славата Божия” (Рим. 3:23). Тъй като грехът предал грешника под властта на дявола, а дяволът го предал на смърт, то нашето състояние станало крайно бедствено. Нямало никакъв начин да се избавим от смъртта. Изпращани били лекари, тоест пророците, но те можели само по-ясно да посочат немощта. И какво направили те? Когато видели, че болестта превишава силите на човешкото изкуство, те призовали от Небесата Лекаря. Един казвал: „Господи, наклони небесата и слез” (Пс. 143:5); друг викал: „Изцели ме, Господи, - и изцелен ще бъда” (Иер. 17:14); „издигни силата Си и дойди да ни спасиш” (Пс. 79:3). Друг зовял: „Наистина, нима Бог ще живее на земята?” (3 Цар. 8:27). „Скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени” (Пс. 78:8). Други казвали: „Горко ми… Няма вече милосърдни по земята, няма правдиви между людете” (Мих. 7:2). „Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш” (Пс. 69:1). „И да се забави, чакай го, защото Идещият ще дойде” (Авак. 2:3). „Заблудих се като загубена овца: подири Твоя раб, защото не съм забравил Твоите заповеди” (Пс. 118:176). „Иде нашият Бог, и не в безмълвие” (Пс. 49:3).

Защото Този, Който по природа е Цар, не презрял човешката природа поробена под жестоката власт на дявола, милосърдният Бог не допуснал тя вечно да бъде под неговата власт, Вечносъществуващият дошъл и дал като платка Своята Кръв; за изкуплението на човешкия род от смъртта дал Своето Тяло, което приел от Девата, освободил света от клетвата на закона, унищожавайки със Своята смърт смъртта. „Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва” – възкликва свети Павел (Гал. 3:13).

И тъй, знай, че нашият Изкупител не е обикновен човек, защото целият човешки род е поробен под властта на греха, но Той освен това не е и само Бог, непричастен на човешкото естество. Той имал тяло, защото ако Той не се беше облякъл в мен, не би ме спасил. Но вселявайки се в утробата на Девата, Той се облече в мен осъдения и в нея, в тази утроба извърши чудна размяна: даде Дух и прие тяло, Единият и Същ Той, пребивавайки с Девата и раждайки се от Дева.

И тъй, Кой е този, Който ни се е явил? Пророк Давид ни указва това в следните слова: „Благословен, който иде в името Господне!” (Пс. 117:26). Но кажи ни по-ясно, пророче, Кой е Той? Господ Бог на войнствата, казва пророкът: „Бог Господ ни се яви” (Пс. 117:27 - слав.). „Словото стана плът” (Иоан 1:14): съединили се двете естества и съединението пребъдвало неслитно.

Той дошъл за да ни спаси, но трябвало и да пострада. Как можело да стане и едното и другото? Обикновен човек не може да ни спаси, а Бог само в Своята природа не може да пострада. По какъв начин се извършило и едното и другото? Станало така, че Той, Емануил, пребъдвайки като Бог, станал и Човек. И това, което Той бил – спасявало, а това, което Той станал – страдало. Затова, когато Църквата видяла, че иудейското сборище Го увенчало с трънен венец, оплаквайки безумството на това сборище, тя казвала: „Излезте, дъщери сионски, и погледайте венеца, с който го е увенчала майка му” (Песен. 3:11). Той носил трънен венец и разрушил страданието от тръните и бодилите^[1]. Той бил и в лоното на Отца и в утробата на Девата. Той бил и в ръцете на Майката и върху крилете на вятъра (Пс. 103:3). Той, Комуто се покланяли ангелите, ял с митарите и грешниците. Към Него серафимите не смеели да погледнат, а Пилат Го подложил на разпит. Той бил Онзи, Комуто рабът ударил плесница и пред Когото треперела цялата твар. Той бил прикован на Кръста и седнал на Престола на Славата, положен бил в гроб Онзи, Който простира небесата като шатра (Пс. 103:2), причислен бил към мъртвите и унищожил властта на ада. Тук на земята Го клеветяли като измамник, а там на Небето Му въздавали слава като Всесвят.

Какво непостижимо тайнство! Виждам чудесата и изповядвам, че Той е Бог; виждам страданията и не мога да отрека, че Той е Човек. Емануил отвори дверите на природата като човек и съхрани невредими ключовете на девството като Бог: излезе от утробата така, както влезе чрез слуха; еднакво се роди и се зачена: безстрастно влезе и без изтление излезе, както за това говори пророк Иезекиил: „И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени. И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени” (Иез. 44:1-2). Ето тук ясно е посочена Светата Дева и Богородица Мария. Нека се прекрати всяко противоречие и Свещеното Писание да просвети нашето разбиране, за да получим Царството Небесно во веки веков. Амин!

Деяния Вселенскихъ Соборовъ, Казань, Т. І, 1859, стр. 311–322.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Виж Бит. 3:18 – бел. прев.