Някои хора, които живеят в света нерадиво, ме питаха: „Как ние, живеейки с жени и заплитайки се в светски грижи, можем да подражаваме на монашеския живот?“ Аз им отговорих: „Всичко добро, каквото можете да вършите, вършете; никого не укорявайте, не ощетявайте, не лъжете, пред никого не се гордейте, никого не мразете, посещавайте църковните събрания, бъдете милосърдни към нуждаещите се, никого не съблазнявайте, не се докосвайте до чуждо нещо (в стария превод: не се докосвай до чуждо легло), бъдете доволни от вашите жени. Ако постъпвате така, не ще бъдете далече от Царството небесно“.

***

Като чух, че някои злословят против своите ближни, аз им забраних; а ония, които вършеха това зло, за извинение ми отговориха, че вършат това от любов и грижа за злословения. Но аз им казах: „оставете такава любов, за да не излезе лъжа казаното: „оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня” (Пс. 100:5). Ако ти наистина обичаш своя ближен, както казваш, то не го осмивай, а се моли за него тайно; защото тоя начин на любов е приятен на Бога. Ще започнеш да се пазиш да осъждаш ония, които грешат, ако винаги помниш, че Юда беше в групата на Христовите ученици, а разбойникът — в числото на убийци: но за един миг с тях стана странна промяна.

***

Знай, че и това е признак на злопаметния и завистлив човек, ако той лесно, с удоволствие, порицава учението, делата и добродетелите на ближния, бидейки обхванат от духа на омразата. Аз съм виждал такива хора, които тайно и скрито извършваха тежки грехове, а същевременно, считайки себе си за по-добри от другите, безжалостно нападаха ония, които се увличаха в леки, но явни простъпки.

***

Който е съзнал съгрешенията си, има власт и над своя език; а словоохотливият още не е познал себе си както трябва... Мълчанието на Иисуса посрамило Пилата; и безмълвието на устата на благочестивия мъж премахва тщеславието.

***

Преди нашето падение бесовете ни представят Бога като човеколюбив, а след падението — жесток... След твоето падение, не вярвай на оногова, който казва за малките съгрешения: „О, пази се да не вършиш големи грехове, това е нищо.“ Често и малките дарове смекчават силния гняв на съдията.

***

Някои изследват и недоумяват защо Бог не ни е дарил да знаем за смъртта предварително, щом споменът за нея е толкова благотворен за нас. Тези хора не знаят, че Бог по чуден начин устройва чрез това нашето спасение. Защото никой, който би знаел за своята смърт дълго време преди това, не би бързал да приеме кръщение, или да постъпи в манастир, но всеки би прекарал целия си живот в беззакония и на самия край би се кръстил или покаял. Но от многогодишния навик грехът би станал в човека втора природа, без възможност за поправяне.

***

Ограничавай стомаха с въздържание и ще можеш да затвориш устата си; защото езикът се развързва от много ядене. Подвизавай се с всички сили против този мъчител и бодърствувай с неотслабващо внимание, като го наблюдаваш; защото, ако ти се потрудиш макар и малко, Господ незабавно ще помогне.

***

Когато сме в леглото, ние най-много трябва да бодърствуваме и да бъдем трезви; защото тогава нашият ум сам без тялото се бори с бесовете; и ако той е сластолюбив, или изпълнен със сладострастни мечти, той доброволно става предател.

Склонните към сладострастие често са състрадателни и милостиви, плачливи и ласкави; но ония, които се грижат за чистотата, не са такива.

***

Не казвай, че събираш пари за бедните; защото и двете лепти на вдовицата купили Небесното Царство... Сребролюбието започва под предлог, че ще раздава милостиня, а завършва с ненавист към бедните. Сребролюбецът е милостив, докато събира пари; а щом ги натрупа, свива ръце.

***

Будното око очиства ума, а дългият сън ожесточава душата... Боголюбивият монах, когато чуе звъна за молитва, казва: „Слава Богу, слава Богу!“, а ленивият говори: „Уви, уви!“.

***

Гордата душа е робиня на страха; уповавайки се на себе си, тя се бои от слабия звук на предметите и от техните сенки.

Често Господ изцерява тщеславните от тщеславието като им праща безчестие.

***

Дето има грехопадение, там преди това се е настанила гордостта; защото второто е указание за първото.

***

Лукавството е изкуство, или по-добре казано, бесовско безсрамие, което е изгубило истината и мисли, че може да скрие това от мнозина.

Лукавият човек е лъжлив предвидливец, който мисли, че от думите може да разбере мислите на другите и по външните постъпки — тяхното сърдечно разположение.

***

Който благочестиво е победил първите три от главните страсти (преяждане, сребролюбие и тщеславие), той заедно с тях е победил и последните пет (блудство, гняв, скръб, униние и гордост); но който е небрежен за унищожаването на първите, той нито една не ще победи.

***

Всички бесовски борби против нас произлизат от тези три причини: от сластолюбие, от гордост, или от бесовска завист. Блажени са последните, всеокаяни — средните, а първите са негодни до край.

***

Помрачените от вино изтрезняват с вода; а помрачените от страстите изтрезняват със сълзи.

***

Когато овците пасат, пастирят нека не престава да употребява свирката на поучителното слово, особено когато те са склонни за сън; защото вълкът от нищо не се страхува така, както от гласа на пастирската свирка.

***

Немощните не бива да вкусват храна с еретици, както заповядват и правилата на Св. Отци. А силните, ако неверните ги повикат за запознаване с православната вяра и те искат да отидат, нека отиват в подходящото време за слава на Господа.

***

Възлюблени брате! Знай, че долините се кичат с храни (Пс. 64:14) и с духовен плод. Тази долина е смирената душа, която посред планини, трудове и добродетели, винаги пребивава без самопревъзнасяне и непоклатна. Давид не казва, че е постил, че е бдял, че е лежал на гола земя: но смирих се, и Господ ме спаси скоро (Пс. 114:5).

Преподобни Иоан Лествичник, Лествица (Стълба за духовен живот), СИ, София, 1982 г.

Четете още:

Лествицата на преп. Иоан и нейното предназначение

Синаксар за Четвърта Неделя на Великия Пост - на преп. Иоан Лествичник