„Ние желаем да влезем.”

Авва Атанасий от Лаврата на светия наш отец Сава разказваше: „Нашите отци до самата си смърт спазвали въздържание и нестяжателност, а ние само разширяваме стомаха и кесията си”.

„У нашите отци първата грижа е била съсредоточаване в себе си, а нас ни занимават гърнетата и ръчният труд.”

„Веднъж, продължаваше авва Атанасий, ми дойде наум, какво ще стане с тези, които се подвизават, и с тези, които не се подвизават. Изпаднах в екстаз и някой ми се яви и ми каза: „Следвай ме!”

Той ме заведе на едно място, цяло озарено от светлина, и ме постави на портата. Красотите на тези порти не могат да се опишат. Ние чухме вътре безкрайно много гласове, прославящи Бога. Когато почукахме, някой отвътре, като ни чу, ни запита:

- Какво искате?

- Желаем да влезем - каза моят пътеводител.

- Тук не влиза никой от тези, които живеят неприлежно - отговори гласът отвътре. - Но, ако желаете да влезете, идете, подвизавайте се, като не се грижите никак за това, което е в суетния свят.”

Бележки. Съсредоточаване в себе си се изисква от монаха, за да не се развлича и разсейва от много неща и явления, за да не подхвърля на изпитване сърцето си, а да го направи способно на постоянна молитва към Бога. Св. Макарий Велики в превъзходното си творение „За опазване на сърцето” съветва да обръщаме поглед към нашето вътрешно състояние и да се упраж­няваме в строго самонаблюдение. „Колкото повече събираш твоя дух, за да търсиш Бога, казва св. Макарий Велики, толкова повече Бог, подбуждан от Своето милосърдие и благост, ще идва при тебе и ще те успокоява” (Беседа 31).

Блажени Иоан Мосх, Духовни полета (Луг Духовен, Лимонар или Синайски патерик). София, СИ, 1993.