Кръстът ни е даден като знак на челото, както на Израиля – обрезанието. Защото чрез него ние, верните, се различаваме от неверните и се разпознаваме. Той е и оръжие, и паметник на победата над дявола. Той е печат за това, че до нас не се е докоснал погубител като този, за когото е казано в Писанието (вж. Изх. 12:12-29). Той е въздигане на падналите, опора за стоящите, подкрепа за немощните, жезъл за пасомите, ръководство за възвръщащите се, привеждане към съвършенство на преуспяващите, спасение за душите и телата, отклоняване от всяко зло, източник на всякакви блага, изтребване на греха, израстване на възкресението, дърво на живот вечен.

И тъй, естествено е, че трябва да се покланяме на самото драгоценно и наистина многопочитаемо дърво, на което Христос принесе Сам Себе Си в жертва за нас, защото то е осветено от докосването на светото Тяло; и на светата Кръв, естествено, трябва да се покланяме, а по подобен начин и на гвоздеите, копието, одеждите и Неговите свети жилища, които са: яслите, пещерата, Голгота, спасителният и животворящ гроб, Сион – главата на Църквите, както казва богоотецът Давид: „Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му” (Пс. 131:7). А че той подразбира тук кръста, се вижда от това, което следва: „Възкресни, Господи, в Твоя покой” (Пс. 131:8 - слав.). Защото подир Кръста следва Възкресението. Защото, ако са обични за нас домът, ложето и одеждите на тези, които обичаме, то колко повече това, което принадлежи на Бога и Спасителя и чрез посредството на което ние сме спасени!

Покланяме се и на образа на Честния и Животворящ Кръст, дори когато е изработен и от друго вещество. Покланяме се, почитайки не веществото (да не бъде!), а образа, като символ на Христа. Защото Той, когато оставил завещанието Си на Своите ученици, казал: „Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески” (Мат. 24:30), подразбирайки Кръста. Затова и ангелът, който се явил след Възкресението, казал на жените: „Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия” (Марк. 16:6). А апостолът: „Ние проповядваме Христа разпнатия” (1 Кор. 1:23). Макар много да са христосовците и иисусовците, Един е обаче разпнатият. Не е казал прободен с копие, а е казал разпнат. Затова трябва да се покланяме на Христовото знамение. Защото, където е знамението, там ще бъде и Той Самият. На веществото, от което е направен образът на Кръста, било то злато или скъпоценни камъни, не трябва да се покланяме след разрушаването на образа. И тъй, на всичко това, което е посветено Богу, ние се покланяме, отнасяйки почитта към Него Самия.

Дървото на живота, което било насадено от Бог в рая, предизобразявало този Честен Кръст. Защото, както смъртта влязла посредством дърво (Бит. 2 и 3 гл.), така трябвало и чрез дърво да бъдат дарувани живот и възкресение. Пръв Иаков, като се поклонил на върха на Иосифовия жезъл (Бит. 47:31; Евр. 11:21), чрез този образ обозначил Кръста, и като благословил своите синове с кръстосани ръце (Бит.  48:14), той съвсем ясно начертал знака на кръста.

Същото нещо изобразявали и Моисеевият жезъл, с който кръстообразно било поразено морето, Израил – спасен, а фараонът – потопен (виж Изх. 14:16); кръстообразно разпрострените ръце, които обръщали в бягство Амалик (виж Изх. 17:11); горчивата вода, която с помощта на дърво станала сладка (виж Изх. 15:25), и скалата, която се разпукала и от която изтичала вода (виж Числ. 20:11); жезълът, с който Аарон добил достойнството на първосвещеник (виж Чис. 17:8, 9); змията, прикована на дърво, въздигната във вид на трофей като да е била умъртвена (виж Чис. 21:9), като дървото изцерявало тези, които с вяра поглеждали към мъртвия враг, подобно на това, както и Христос по плът, непознала греха, бил прикован за нашите грехове. Великият Моисей казва: ще видите животът ви да виси на дърво пред очите ви (Втор. 28:66). И Исаия казва: „Весден простирах ръце Си към непокорния народ, който ходеше в недобър път, по своите помисли” (Ис. 65:2).

О, ако можехме ние, покланящите се на кръста, да получим дял с Разпнатия Христос! Амин.

Точное изложение православной веры, Книга ІV, Глава 11.

Превод: прот. Божидар Главев