Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Как трябва да стоим в църква

 

2403192155

Както при светлината на слънцето ние възхваляваме не въздуха, участващ в сиянието, а самото слънце, което притежава светлината и дарява нейното озарение, и дори да възхваляваме ефира, който свети, то повече възхваляваме слънцето. Тъй е и с човека, който със своите добри дела явява сиянието на Слънцето на Правдата. Защото такъв човек, щом бъде забелязан, възвисява людете към славословие на Небесния Отец, Слънцето на Правдата – Христос[1].

Ще кажа, че когато заедно с вас предстоя пред Бога в свещения храм, като се обърна и видя тези, които с разбиране и съкрушение възнасят към Бога песнопения и молитви, или видя някой, който стои внимаващ и потънал в мълчание, то само този вид ме окрилява, аз се изпълвам със задоволство и славя Отца, Който е на небесата – Христос, без Когото никой не може да направи нищо благородно и чрез Когото се произвежда всяко успешно действие у хората.

Но какво да кажем за тези, които не предстоят в мълчание, не участват в песнопенията и славословията, а разговарят един с друг и нашето словесно служение Богу смесват с някакви празни разговори и сами не слушат свещените и боговдъхновени слова, а на желаещите да слушат – пречат? Докога, о вие, които вършите това, ще куцате на две колена, както би казал Илия Тесвитянина – вие, които желаете едновременно да участвате и в молитвите, и в неблаговременните разговори, без да се поправяте един друг, както би подобавало, но взаимно и всячески развращавайки се един друг, или по-добре да се каже, сами взаимно унищожавайки се.

Докога няма да се въздържате от празни думи, но Дома за молитва ще превръщате в място за търговия или ще водите страстни разговори – този Дом, в който се произнасят и се възприемат със слуха словата на вечния живот? Този вечен живот ние от наша страна просим от Бога с непосрамена надежда; а от страна на Бога тя се дарява на тези, които с цялата душа и с всичкия си ум се молят за нея, но не и на онези, които дори, тъй да се каже, не с всичкия си език участват в молитвата. Сега у нас, братя, жертвата се принася не с участието на огъня, както било при Моисей, но се извършва при участието на словото. Затова в онова време, когато възнасяната чрез огън жертва се приемала от Бога, принасящите отвън чужд огън, които заедно с Корей въстанали срещу Моисей, били изгорени от свещен огън пламнал срещу тях.

Да се побоим и ние да не би като привнасяме чужди слова на този свещен Божествен Жертвеник, аз говоря за храма, да не бъдем накрая осъдени от божествените слова, направили сами себе си достойни за проклятие и осъждане. Моля ви, нека се побоим и докато пребиваваме тук, предстоейки със страх пред Бога, нека принасяме своите моления. И нека, излизайки оттук, да покажем отсега нататък промяна в живота ни към по-добро.

Да не се съблазняваме от придобивки, особено от неправедни. Да избягваме клетвите, особено когато лъжем, да се удържаме от срамни думи, а още повече от съответните им дела: злословие, коварство, самоизтъкване. Всеки свой член и чувство да подчиняваме на водителството на благочестивия ум, носейки тяло с благоразумие и страх Божий, или по-добре казано – не носейки, а възнасяйки и неподчинявайки се на тялото, свеждайки го до неговите низши и отвратителни инстинкти и допускайки да бъдем овладяни от тях; нека бидейки научени от Павел и знаейки, че ако живеем по плът, подобава и по плът да умрем, да знаем и че ако духом умъртвим телата си, ще живеем во веки.

Нека сега да призовем в славата на Бога всички, които ни гледат, знаейки, че този Дом носи в себе си Христа, Който укрепява разслабените души и заповядва на телесните чувства и усещания да приближават и възнасят човека към Него, но не да бъде човекът безразсъдно носен и принизяван от тях; и така да влезем в нашия истински Дом, имам предвид небесната и свръхнебесна Област, където сега е Христос, Наследникът и Подателят на нашето наследие.

Святитель Григорий Палама, Беседы (омилии), Из Омилия Х.

Превод: прот. Божидар Главев

 


[1] В много от проповедите св. Григорий Палама нарича Христос наш Отец – Отец на всички вярващи в Него: „Но тъй като Христос се явява и наш Отец, Който ни е възродил чрез светото Кръщение и Неговата Божествена благодат, затова Той нарича Своите ученици „чеда”. (Беседы (Омилии) Святителя Григория Паламы. Часть I. Монреаль, 1968 бел. прев.

module-template8.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти