Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

За душевния смут

 

2103191818

Светите отци винаги съветват никога да не се взема решение в състояние на душевен смут. Когато сме смутени духом, не само не можем да разсъждаваме правилно, но не можем и с чиста съвест и мирно сърце да узнаем Божията воля.

И сърце и дух смутени, и слънцето на Правдата – закрито от взора на душата.

За унинието и Божието милосърдие

Как да не унива душата, когато остане насаме със своите грехове, страсти и немощи? Как да не унива, когато вижда в себе си само зло, само нечистота, без да има сили да излезе от това гибелно състояние и даже да не намира изход, път, по който да може да се спаси? Но когато се обърне към Бога, когато й се открие бездната на Божието милосърдие към людете – пътя на Неговия благ промисъл, спасяващ погиващия човек, когато започне да търси своето спасение в тази бездна на милосърдие, когато с помощта на вярата в пътя на Неговия промисъл, спасяващ ни по неизказан начин, унищожи в себе си всяко съмнение, – тогава тя започва да усеща и сила, и покой, и утешение. Тогава си заминава от нея мрачното униние, отмества се и камъкът на безчувствието.

Плодовете на смирението са мир и радост. Това е пристанът, на който са намирали покой всички добри подвижници, всички скърбящи души, всички жадуващи спасение. Не бойте се да загубите всичко за да придобиете смирение, не бойте се да преминете през пустинята на унинието, в която душата губи всичко, и бедна и безчувствена да не намира повече сили да продължи. По този път най-бързо можем да стигнем до смиреното отричане от себе си.

За мълчанието

Мълчанието е по-плодовито от всяко слово.

Да се мълчи със слово, помисъл, чувство – ето кое мълчание е въжделено, защото и да говориш, и да мислиш, и да чувстваш – все е страстно-греховно.

Покоят на душата

Покоят на душата не винаги се намира при външна тишина и покой. Напротив, често, ако не и винаги, при външен покой в душата се разразява буря от страсти. И ако при шум отвън е нужно въздържание, то в уединение по-важно е да има търпение. Търпението също е жива сила на душата, притежаваща духовен разум за познаване изменчивостта на нещата и всичко земно, при вяра на сърцето и смирение на духа. Търпението дава на душата постоянство, а после преминава в мъжество и тогава вече от пасивно то се превръща в активно чувство.

Преподобная Арсения Уст-Медведицка (Себрякова), Чистое сердце.

Превод: Десислава Главева

Други статии от същия раздел:

module-template19.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти