Постът, като лекар на нашите души, в един християнин смирява плътта, а у друг укротява гнева, от трети прогонва съня, друг възбужда към повече добротворство, у един очиства ума и го пра­ви свободен от зли помисли, у друг връзва неудържимия език и с Божия страх като с юзда го удържа, и не му позволява да говори празни и неприлични думи. На друг не дава на очите му да се заг­леждат тук и там и да любопитства какво прави този или онзи, но предразполага всеки да внимава върху самия себе си и да вижда своите собствени грехове и недостатъци.

Постът постепенно отънява греховното покривало, което лежи върху душата, и разсейва нейния мислен мрак, както слънцето разсейва мъглата. Постът ни прави способни да виждаме умно духовното небе, в което винаги сияе Слънцето на правдата, нашият Господ Иисус Христос. Пос­тът, като вземе за помощник бдението, прогонва твърдостта от сър­цето и от този, който преди е бил многоядец и винопиец, извлича потоци от сълзи и съкрушение. Защото, ако придобием съкрушение, то с помощта на Божията благодат лесно ще се избавим от всяко смущение на страстите и от бурята на вражеските изкушения и ще достигнем до спасителното пристанище на безстрастието.

Това, братя мои, не се постига за един ден или за една седми­ца, но се изпълнява с помощта на Божията благодат за по-дълго или по-кратко време, с труд и пот, според ревността и усърдието на всеки. Също така това зависи и от отказването от всичко видимо и мислено и според топлотата на неговото покаяние и непрестанната умствена работа (т. е. умната молитва), която трайно се вкоренява в дълбочината на неговото сърце. Ето защо това у един се изпълня­ва по-бързо, а у друг по-бавно.

Без пост никой никога не може да изпълни нищо от това, за което аз казах. Такъв не може да преуспее и в никоя друга доброде­тел; защото постът е начало и основа на всяко духовно преуспява­не. Каквито и добродетели да поставиш ти върху основата на поста, всички те ще бъдат непоколебими и непоклатни, защото лежат на твърд камък.

Невъзможно е и плътта да я пълниш до насищане, и духовно да се наслаждаваш с премъдри и божествени блага. Защото с каквато мяра някой служи на корема си, с такава се лишава от вкусване на духовни блага, и обратно, с каквато мярка някой започне да изтощава тялото си, съответно с такава ще се насища с духовна храна и утешение.

Наставления за духовен живот, (преп Максим Изповедник и преп. Симеон Нови Богослов), Съставител и преводач Сливенски митрополит †Йоаникий, СИ, 2001 г., Слово 76, Деят. и Богосл. глави, 26.