Основата на всяка добродетел е познаването на човешката немощ.

Добродетелите са средината между излишеството и недостига. Затова и е казано в Писанието: „Не се отклонявай ни надясно, ни наляво” (Втор. 5:32; Втор. 17:11). Прав е в сърцето си този, чийто помисъл не се отклонява нито към излишество, нито към недостиг, но се насочва точно към средата на добродетелите.

Добрите плодове се приписват не на самото дърво, а на семето, от което е произлязло дървото. Тъй и добрите дела, макар да се вършат от добрия християнин, трябва да се приписват на Благия и Човеколюбив Бог. Без Бога е невъзможно нито да бъдеш добър, нито да вършиш добро според казаното от Господа: „Без Мене не можете да вършите нищо” (Иоан 15:5).

Благата на настоящия живот са чужди за човека, но човешката добродетел е именно основната съставка на живота. Дори незначителното по размер добро е несравнено по-ценно от неизчерпаемия поток от красноречиви фрази. Старайте се да узнавате всички постъпки на добродетелните хора.

При нас някак е станало обичайно да се поучава, като се избягват каквито и да било изобличения в старанието всичко да бъде казано меко и никой да не бъде засегнат, но се забравя в същото време примера на Самия Спасител, Който, бидейки Всесъвършена Любов, давал воля и на праведния гняв, особено срещу лицемерието и показното добротворство.

За добродетелния е срамно да бъде защитник на порочните. Това е почти същото, като да застанеш със собствените си нозе на пътя на порока. По-добре наказание от праведник, отколкото почест от порочен.

Ако някой веднъж или дваж е изобличен от теб и не те послуша, не спори и не се препирай с него, но предай всичко на Бога, да бъде Неговата воля и да се прослави Той във всички Свои раби. Защото Той може всичкото зло да превърне в добро.

Побързай да достигнеш съвършенство, не угаждай на онези, на които най-добре е да не се угажда, защото поощряването на греха е най-безславната слава.

Който не обича любопитстващите, добре прави.

Схиигумен Савва (Остапенко), Основа спасения.

Превод: прот. Божидар Главев